Данъци за морски лица

Темата на днешния блог пост е какви данъци за морски лица са предвидени от закона в България. Както обикновено, решихме да я разпишем във връзка с казус, по който работихме наскоро. Той се оказа доста по-сложен и интересен отколкото очаквахме и създаде предпоставки за настоящата статия.

Определение за морско лице

За да стигнем до същината относно дължимите данъци за морски лица, е необходимо първо да обясним кое лице е „морско“ за данъчни цели. Това далеч не е толкова просто. Според ЗДДФЛ „морско лице” е физическо лице, което отговаря на следните условия едновременно:

1. Наето е като член на екипажа на морски кораб

2. Корабът е вписан в регистъра на корабите на държава-членка на ЕС

3. Лицето притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка

Тук важно е уточнението, че лицето трябва да е наето по трудово правоотношение. В България говорим за трудов договор по смисъла на Кодекса на труда, но „наемането“ може да бъде и по законодателството на чужда държава.

Особености по отношение на кораба

В България, регистър на корабите се води от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Корабите, на които работят български лица, рядко са вписани там. По-често това са кораби, регистрирани в други страни. Ако тези страни са държави-членки на ЕС, то тогава това условие е изпълнено. Ако не са – лицето не е „морско“ по смисъла на закона.

Интересно е положението на Бермуда, Сент Мартен и други (изброени в Приложение II на ДФЕС), посочени като „отвъдморски страни и територии“, които ЕС „асоциира“ според чл. 198 ДФЕС; практиката на българските съдилища е противоречива – има решения, в които се приема, че лице от екипажа на кораб, плаващ под флага на Бермуда, попада в обхвата на определението за „морско лице“, както и решения в обратния смисъл.

Морските лица като местни лица за данъчни цели

Законът определя критериите, при наличието на които едно лице се счита за местно, т.е. плаща данъци в България върху всички свои доходи. Накратко, според ЗДДФЛ местно лице е лице, без оглед на гражданството:

• което има постоянен адрес в България, или

• което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

• което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

• чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Наличието на само един от критериите е достатъчен, за да се счита едно лице за местно. Това е важно, защото често морските лица не прекарват 183 дни в България, но все пак са местни лица на страната, защото центърът на жизнените им интереси се намира тук.

За установяване на центъра на жизнени интереси НАП изследват наличието или липсата на семейство, собственост и т.н. в България. За тази цел НАП събират информация за плащания към телефонни и интернет оператори, за разпореждане със собственост и други.

Накратко, морските лица, които, когато не са на борда на кораба, живеят в България, са местни лица на България и дължат данък върху всички свои доходи, независимо къде са реализирани и кой им ги изплаща.

Данъци за морски лица

На следващо място, трябва да уточним размера на данъка и кой и как го плаща.

Размер на данъка за морски лица

Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички другия плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на посочените в чл. 24 ал. 2 ЗДДФЛ.

Данъчната основа за морските лица е 10% от сбора на трудовите възнаграждения за годината, намален със задължителните осигурителни вноски.

Данъчната ставка е 10%.

Иначе казано, морските лица дължат данък в размер на 1% от трудовото си възнаграждение минус задължителните осигурителни вноски.

Ако лицето не е морско лице (например защото е част от екипажа на кораб, който не е вписан в корабния регистър на държава-членка на ЕС), то на общо основание дължи данък в размер на 10% от трудовото възнаграждение минус задължителните осигурителни вноски.

Кой и как плаща данъка за морски лица

Данъкът винаги е за сметка на лицето, което получава трудовото възнаграждение (независимо дали е морско лице или не).

Ако трудовото правоотношение е с лице, което има качеството работодател по смисъла на ЗДДФЛ (най-общо – ако работодателят е българско лице или пък е чуждестранно лице, което има място на стопанска дейност в България), то данъкът се удържа авансово от работодателя.

Ако трудовото правоотношение е с лице, което не попада в обхвата на това понятие (например чуждестранна компания, която няма нищо общо с България, но наема български лица, което на практика се случва често), то на основание чл. 50 ал. 3 ЗДДФЛ лицето, което получава трудовото възнаграждение, го декларира и заплаща след края на данъчната година.

Двойно данъчно облагане на доходите

Както установихме, всички доходи на местните лица, включително и доходите по трудови правоотношения, които са с източник в чужбина, се облагат с данък в България. Когато страна по правоотношението е чуждестранно лице, неговата държава също може да обложи този доход с данък. Тогава се стига до т.нар. двойно данъчно облагане. Съществуват различни инструменти за борба с това, като основният са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

При наличие на СИДДО

Ако между България и държавата, на която работодателят е местно лице, има такава СИДДО, в спогодбата е определена държавата, в която единствено следва да се обложи доходът от трудови правоотношения и др. подобни, в това число и когато трудът се полага на кораб.

При липса на СИДДО

Ако такава спогодба не съществува, то в чл. 76 ЗДДФЛ е предвиден данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина.