Темата на днешния блог пост е какви данъци за морски лица са предвидени от закона в България. Както обикновено, решихме да я разпишем във връзка с казус, по който работихме наскоро. Той се оказа доста по-сложен и интересен отколкото очаквахме и създаде предпоставки за настоящата статия.

Определение за морско лице

За да стигнем до същината относно дължимите данъци за морски лица, е необходимо първо да обясним кое лице е „морско“ за данъчни цели. Това далеч не е толкова просто. Според ЗДДФЛ „морско лице” е физическо лице, което отговаря на следните условия едновременно:

1. Наето е като член на екипажа на морски кораб

2. Корабът е вписан в регистъра на корабите на държава-членка на ЕС

3. Лицето притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка

Тук важно е уточнението, че лицето трябва да е наето по трудово правоотношение. В България говорим за трудов договор по смисъла на Кодекса на труда, но „наемането“ може да бъде и по законодателството на чужда държава.

Особености по отношение на кораба

В България, регистър на корабите се води от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Корабите, на които работят български лица, рядко са вписани там. По-често това са кораби, регистрирани в други страни. Ако тези страни са държави-членки на ЕС, то тогава това условие е изпълнено. Ако не са – лицето не е „морско“ по смисъла на закона.

Интересно е положението на Бермуда, Сент Мартен и други (изброени в Приложение II на ДФЕС), посочени като „отвъдморски страни и територии“, които ЕС „асоциира“ според чл. 198 ДФЕС; практиката на българските съдилища е противоречива – има решения, в които се приема, че лице от екипажа на кораб, плаващ под флага на Бермуда, попада в обхвата на определението за „морско лице“, както и решения в обратния смисъл.

Морските лица като местни лица за данъчни цели

Законът определя критериите, при наличието на които едно лице се счита за местно, т.е. плаща данъци в България върху всички свои доходи. Накратко, според ЗДДФЛ местно лице е лице, без оглед на гражданството:

• което има постоянен адрес в България, или

• което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

• което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

• чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Наличието на само един от критериите е достатъчен, за да се счита едно лице за местно. Това е важно, защото често морските лица не прекарват 183 дни в България, но все пак са местни лица на страната, защото центърът на жизнените им интереси се намира тук.

За установяване на центъра на жизнени интереси НАП изследват наличието или липсата на семейство, собственост и т.н. в България. За тази цел НАП събират информация за плащания към телефонни и интернет оператори, за разпореждане със собственост и други.

Накратко, морските лица, които, когато не са на борда на кораба, живеят в България, са местни лица на България и дължат данък върху всички свои доходи, независимо къде са реализирани и кой им ги изплаща.

Данъци за морски лица

На следващо място, трябва да уточним размера на данъка и кой и как го плаща.

Размер на данъка за морски лица

Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички другия плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на посочените в чл. 24 ал. 2 ЗДДФЛ.

Данъчната основа за морските лица е 10% от сбора на трудовите възнаграждения за годината, намален със задължителните осигурителни вноски.

Данъчната ставка е 10%.

Иначе казано, морските лица дължат данък в размер на 1% от трудовото си възнаграждение минус задължителните осигурителни вноски.

Ако лицето не е морско лице (например защото е част от екипажа на кораб, който не е вписан в корабния регистър на държава-членка на ЕС), то на общо основание дължи данък в размер на 10% от трудовото възнаграждение минус задължителните осигурителни вноски.

Кой и как плаща данъка за морски лица

Данъкът винаги е за сметка на лицето, което получава трудовото възнаграждение (независимо дали е морско лице или не).

Ако трудовото правоотношение е с лице, което има качеството работодател по смисъла на ЗДДФЛ (най-общо – ако работодателят е българско лице или пък е чуждестранно лице, което има място на стопанска дейност в България), то данъкът се удържа авансово от работодателя.

Ако трудовото правоотношение е с лице, което не попада в обхвата на това понятие (например чуждестранна компания, която няма нищо общо с България, но наема български лица, което на практика се случва често), то на основание чл. 50 ал. 3 ЗДДФЛ лицето, което получава трудовото възнаграждение, го декларира и заплаща след края на данъчната година.

Двойно данъчно облагане на доходите

Както установихме, всички доходи на местните лица, включително и доходите по трудови правоотношения, които са с източник в чужбина, се облагат с данък в България. Когато страна по правоотношението е чуждестранно лице, неговата държава също може да обложи този доход с данък. Тогава се стига до т.нар. двойно данъчно облагане. Съществуват различни инструменти за борба с това, като основният са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

При наличие на СИДДО

Ако между България и държавата, на която работодателят е местно лице, има такава СИДДО, в спогодбата е определена държавата, в която единствено следва да се обложи доходът от трудови правоотношения и др. подобни, в това число и когато трудът се полага на кораб.

При липса на СИДДО

Ако такава спогодба не съществува, то в чл. 76 ЗДДФЛ е предвиден данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина.

В последно време стана популярна практика работодателите да дават на своите служители или контрактори бонуси под формата на опции. Тук говорим за call опции. Това е правото един актив да бъде закупен на определена цена. Този актив най-често са акции на дадена компания. Настоящият материал е посветен на данъчното облагане при опции.

Какво представляват опциите от гледна точка на данъчното право?

Опциите, съгласно данъчните закони, са финансов актив. Едно лице може да се разпорежда с тях по различен начин. Най-често опциите се упражняват и лицето купува акции на определена цена. Опциите обаче могат да бъдат продадени и самостоятелно, ако това е допустимо съгласно договора за прехвърлянето им. Това означава, че опцията може да има две качества по закон:

1. Право (да бъде купен актив на дадена цена), ако бъде упражнена и
2. Финансов актив, ако притежателят й се разпореди с нея по друг начин.

По-долу ще разгледаме данъчните последствия и в двата случая.

Опции, получени от работодател

Практиката, която и нашият екип споделя е, че получаването на опции само по себе си не следва да се третира като данъчно събитие. Причината е, че към момента на предоставянето им опциите все още са само права. Те могат да бъдат упражнени в последствие, но не е ясно кога и дали това ще се случи. Друг аргумент е, че опциите са инструменти, които имат своята стойност към момента на получаването им. Предвид факта, че обикновено се предоставят във връзка с изпълнение на трудови задължения, те могат да се третират и като допълнително трудово възнаграждение.

Ние смятаме, че предоставените опции не следва да се облагат като трудово възнаграждение. Различна е ситуацията с акциите, които безспорно са доход, когато се дават от работодател или свързано с него лице. Това се получава директно финансов актив, който има своята пазарна стойност.

Упражняване на опции

Когато опциите бъдат упражнене, лицето придобива акции на определена цена. Тя, разбира се е по-ниска от пазарната. В противен случай опцията просто нямаше да бъде упражнена. Към този момент считаме, че също няма данъчно събитие. Налице е просто придобиване на актив. Ако този актив е акции в чужда компания, тяхното притежание следва да се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Данъчно събитие ще настъпи, когато активът, придобит при упражняване на опцията, бъде продаден. Тогава следва да се изчисли печалба на база разликата между продажната и придобивната цена на актива. Тук говорим за две сделки, които в практиката често се извършват заедно:

1. Упражняване на опция и закупуване на акции
2. Продажба на самите акции

Едва продажбата на акциите е данъчно събитие и, ако бъде реализирана печалба, тя се облага с 10% данък.

Продажба на самите опции

Опциите могат да бъдат прехвърлени на трето лице и без да бъдат упражнявани. Това е рядкост, но все пак е възможно. В такъв случай ще бъде реализирана печалба. Тя ще бъде равна на продажната цена на опциите, ако те са дадени от работодател или свързано с него лице. Разбира се, опциите могат да бъдат и закупени на борсата, в който случай те ще имат своя придобивна цена.

Борсово търгувани опции

Като продължение на темата от предходния параграф изниква един въпрос във връзка с борсово търгуваните опциите. Едно лице закупува опции на стойност Х. На падежа им то упражнява опциите и закупува акции на стойност У. Следва ли като продобивна цена на акциите да се зачете Х или следва да се вземем сбора от Х и У? Тук нямаме категоричен отговор, но стриктното тълкуване на ЗДДФЛ налага да приемем, че придобивната цена на акциите е единствено тази, която е платена за самите акции, т.е. Х. Тогава не следва ли от упражняването на опцията да е реализирана загуба, която е на стойност придобивната й цена. И тук нямаме категоричен отговор, но може да се защити тезата, че това в действителност е загуба. ЗДДФЛ използва термина “разпореждане” с финансов актив, а упражняването на опцията със сигурност е такова.

Автоматично конвертиране на опции

Има възможност опциите да бъдат конвертирани или да бъде изплатена еквивалентна стойност на акциите, които биха били продибити, без да има изрична воля на лицето, притежаващо опциите. Това най-често се случва, когато компанията, за акции на която са опциите, бъде придобита от друга компания.

В тези случаи се сключва договор, по силата на който опциите се упражняват, а акциите:

1. Се изплащат по пазарната им стойност или
2. Се конвертират в други инструменти

Тук със сигурност настъпва данъчно събитие, но е важно, че по същество то е свързано с упражняването на опцията. Налице е типичен capital gains от разпореждане с актива, който е закупен при упражняването на опциите.

Ако имате въпроси относно данъчно облагане, чувствайте се свободни да се свържете с balance.bg. С радост ще ви консултираме.