Чужденец с българска фирма – данъчна оптимизация
Съдържание:
Когато чужд гражданин е съдружник в местно дружество или едноличен собственик на неговия капитал, данъчното му облагане зависи от това дали е местно лице на България или на друга държава. Когато съответният чужд гражданин живее в България, данъчното му облагане по-често е като това на български гражданин. В този материал ще разгледаме обратната ситуация както и някои изключения. Ето и обичайното съдържание:
- Кога едно лице местно за България?
- Какви са вариантите за доходи на чужденец с българска фирма?
- Защо разпределението на печалба не е работещ вариант?
- Значение на СИДДО
- Директорски възнаграждения
- Възнаграждение по трудов договор на чужденец с българска фирма
Кога един чужденец става местно лице на България?
И преди сме казвали, но е важно, затова ще го повторим. Едно лице може да бъде местно само на една държава и коя е тя се определя за дадена календарна година.
Има два принципа, на база които се определя дали едно лице е местно за България:
- Местно лице по ЗДДФЛ (Закон за данъка върху доходите на физическите лица
- Местно лице по СИДДО (Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане)
Обикновено критериите по двата способа съвпадат, но могат да бъдат и различни. По новите спогодби обикновено се гледа уседналост. Тя се определя по два критерия:
- Дали лицето пребивава в България или в друга страна поне 183 дни през годината.
- Ако не, дали центърът на жизнени интереси е в България.
Наскоро публикувахме дълъг материал по темата за издаването на удостоверение за местно лице. За да не усложняваме тази статия, слагаме просто линк. По-долу говорим изцяло за хипотезата, в която чужденец с българска фирма не е местно лице на България.
Какви са вариантите за данъчно облагане на чужденец с българска фирма?
Когато пари от фирмата излизат към нейния собственик или към съдружниците, говорим за:
- Разпределение на печалба
- Възнаграждение на управител
- Заплата по трудов договор
Възнаграждението на управителя и заплатата по трудов договор обикновено се отъждествяват. В случая обаче това не е правилно, защото те имат различно третиране, когато се получават от чужденец с българска фирма.
Защо разпределението на печалба не е удачен подход?
На първо място, в България винаги се дължи корпоративен данък, ако фирмата реализира печалба. За да се изплати дивидент, такава трябва да бъде реализирана. Това важни дори и за авансово плащане на дивидент. Ако чужденец с българска фирма получи дивидент, този доход ще се обложи:
- В България са данък от 5%.
- В страната, на която е местно лице с разликата между местния данък и българския.
Докато в България данъкът върху дивидентите е изключително нисък, в чужбина той често достига до над 30%. Това ефективно вдига данъчната тежест върху печалбата дори до над 40%.
Значението на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане
Приемаме, че разпределянето на дивиденти е изключено като вариант. Остава да разгледаме двата способа за изплащане на възнаграждение. Търсим вариант, в който доходът на чужденец с българска фирма да се облага само в България.
От огромно значение тук са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между държавите. Те имат значение и за дивидентите, но за този вид доход винаги се предвижда облагане и в двете държави, което не е адекватно решение на проблема.
Особено важно е как спогодбите третират изплащането на възнаграждение в две категории:
- Директорски възнаграждения
- Заплата по трудов договор
Директорски възнаграждения
Ако в една СИДДО е предвидено, че възнагражденията за директори и членове на директорски съвети и сходни органи се облагат само в България, това е оптимизацията, която търсим. Важно е за тези възнаграждения насрещаната страна по спогодбата да прилага освобождаване, а не данъчен кредит. Повече за разликата между освобождаване и данъчен кредит можете да научите тук.
Възнаграждение по трудов договор
Доходът от трудов договор обикновено се облага в държавата, в която се полага труд. Това означава, че, ако българска фирма наема чужденец, който живее в друга държава, данъкът ще трябва да се заплаща в тази друга държава.
Защо тогава изобщо се спираме на това? Защото това правилно най-често не важи за командированите лица. Едно лице може да бъде командирова в друга държава в ЕС за период до 2 години с издаване на формуляр А1 на Европейския съюз. Това е формуляр за осигуровки, но намира приложение и за данъчни цели.
Този сертификат заслужава отделна тема, която със сигурност в един момент ще напишем. Важното е, че той се издава на лица, които имат уседналост в България. Това означава, че, за да може да бъде издаден формуляр А1 на един чужд гражданин, е необходимо известно време той да е живял в България и да е получавал доходи тук.
Ако тези условия са налице и спогодбата между България и съответната държава не позволява данъчна оптимизация с директорско възнаграждение, то дългосрочната командировка е търсеният способ за плащане на данъци в България.
Много интересна и полезна информация!
Благодаря за споделената информация!
Благодаря за съветите!
Благодаря за полезната информация!
Благодаря за чудесната статия!
Благодаря за полезната информация!