Чужденец с българска фирма – данъчна оптимизация

Когато чужд гражданин е съдружник в местно дружество или едноличен собственик на неговия капитал, данъчното му облагане зависи от това дали е местно лице на България или на друга държава. Когато съответният чужд гражданин живее в България, данъчното му облагане по-често е като това на български гражданин. В този материал ще разгледаме обратната ситуация както и някои изключения. Ето и обичайното съдържание:

• Кога едно лице местно за България?
• Какви са вариантите за доходи на чужденец с българска фирма?
• Защо разпределението на печалба не е работещ вариант?
• Значение на СИДДО
• Директорски възнаграждения
• Възнаграждение по трудов договор на чужденец с българска фирма

Кога един чужденец става местно лице на България?

И преди сме казвали, но е важно, затова ще го повторим. Едно лице може да бъде местно само на една държава и коя е тя се определя за дадена календарна година. 

Има два принципа, на база които се определя дали едно лице е местно за България:

1. Местно лице по ЗДДФЛ (Закон за данъка върху доходите на физическите лица
2. Местно лице по СИДДО (Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане)

Обикновено критериите по двата способа съвпадат, но могат да бъдат и различни. По новите спогодби обикновено се гледа уседналост. Тя се определя по два критерия:

1. Дали лицето пребивава в България или в друга страна поне 183 дни през годината.
2. Ако не, дали центърът на жизнени интереси е в България.

Наскоро публикувахме дълъг материал по темата за издаването на удостоверение за местно лице. За да не усложняваме тази статия, слагаме просто линк. По-долу говорим изцяло за хипотезата, в която чужденец с българска фирма не е местно лице на България.

Какви са вариантите за данъчно облагане на чужденец с българска фирма?

Когато пари от фирмата излизат към нейния собственик или към съдружниците, говорим за:

1. Разпределение на печалба
2. Възнаграждение на управител
3. Заплата по трудов договор

Възнаграждението на управителя и заплатата по трудов договор обикновено се отъждествяват. В случая обаче това не е правилно, защото те имат различно третиране, когато се получават от чужденец с българска фирма.

Защо разпределението на печалба не е удачен подход?

На първо място, в България винаги се дължи корпоративен данък, ако фирмата реализира печалба. За да се изплати дивидент, такава трябва да бъде реализирана. Това важни дори и за авансово плащане на дивидент. Ако чужденец с българска фирма получи дивидент, този доход ще се обложи:

1. В България са данък от 5%.
2. В страната, на която е местно лице с разликата между местния данък и българския.

Докато в България данъкът върху дивидентите е изключително нисък, в чужбина той често достига до над 30%. Това ефективно вдига данъчната тежест върху печалбата дори до над 40%.

Значението на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

Приемаме, че разпределянето на дивиденти е изключено като вариант. Остава да разгледаме двата способа за изплащане на възнаграждение. Търсим вариант, в който доходът на чужденец с българска фирма да се облага само в България.

От огромно значение тук са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между държавите. Те имат значение и за дивидентите, но за този вид доход винаги се предвижда облагане и в двете държави, което не е адекватно решение на проблема.

Особено важно е как спогодбите третират изплащането на възнаграждение в две категории:

1. Директорски възнаграждения
2. Заплата по трудов договор

Директорски възнаграждения

Ако в една СИДДО е предвидено, че възнагражденията за директори и членове на директорски съвети и сходни органи се облагат само в България, това е оптимизацията, която търсим. Важно е за тези възнаграждения насрещаната страна по спогодбата да прилага освобождаване, а не данъчен кредит. Повече за разликата между освобождаване и данъчен кредит можете да научите тук.

Възнаграждение по трудов договор

Доходът от трудов договор обикновено се облага в държавата, в която се полага труд. Това означава, че, ако българска фирма наема чужденец, който живее в друга държава, данъкът ще трябва да се заплаща в тази друга държава.

Защо тогава изобщо се спираме на това? Защото това правилно най-често не важи за командированите лица. Едно лице може да бъде командирова в друга държава в ЕС за период до 2 години с издаване на формуляр А1 на Европейския съюз. Това е формуляр за осигуровки, но намира приложение и за данъчни цели.

Този сертификат заслужава отделна тема, която със сигурност в един момент ще напишем. Важното е, че той се издава на лица, които имат уседналост в България. Това означава, че, за да може да бъде издаден формуляр А1 на един чужд гражданин, е необходимо известно време той да е живял в България и да е получавал доходи тук.

Ако тези условия са налице и спогодбата между България и съответната държава не позволява данъчна оптимизация с директорско възнаграждение, то дългосрочната командировка е търсеният способ за плащане на данъци в България.