Чужденец с българска фирма – данъчна оптимизация и стратегическо корпоративно планиране през 2026 година

Когато чужд гражданин е съдружник в местно дружество или едноличен собственик на неговия капитал, данъчното му облагане зависи от комплексна съвкупност от фактори, най-вече от това дали той се квалифицира като местно лице на България, или на друга държава. Когато съответният чужд гражданин живее трайно на територията на Република България, данъчното му третиране по-често е напълно приравнено към това на български гражданин, което означава, че той подлежи на облагане за своя световен доход в страната.

В този изчерпателен материал ще разгледаме в дълбочина обратната ситуация, както и някои специфични изключения, които са от критично значение за чуждестранните инвеститори. С официалното въвеждане на еврото (EUR) като национална валута в България от 1 януари 2026 г., цялостната данъчна и осигурителна рамка претърпя мащабни технически и нормативни актуализации. Като водеща правно-счетоводна кантора Balance.bg, ние ежедневно се сблъскваме с казуси, при които липсата на предварително планиране води до тежко двойно данъчно облагане на инвеститорите. Настоящият доклад има за цел да предостави експертен анализ на легалните механизми за данъчна оптимизация, ролята на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), значението на изплащаните директорски възнаграждения и алтернативите, свързани с трудови договори.

Кога един чужденец става местно лице на България за данъчни цели?

И преди сме го анализирали в нашата практика, но поради огромната му правна тежест, е важно да го повторим: в контекста на международното данъчно право едно физическо лице може да бъде местно лице (резидент за данъчни цели) само на една държава за дадена календарна година. Този статут предопределя коя суверенна държава има неограниченото право да облага световния доход на лицето.

В българското законодателство съществуват два паралелни принципа, на база на които се определя дали едно лице е местно за България:

1. Местно лице по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
2. Местно лице по Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

Критерии съгласно националното законодателство (ЗДДФЛ)

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, едно физическо лице автоматично се счита за местно на България, ако отговаря на поне едно от следните алтернативни условия:

• Постоянен адрес: Има регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
• Уседналост (Правилото за 183 дни): Пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки последователен 12-месечен период. Важно е да се отбележи, че лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля този праг. Денят на влизане и денят на излизане от страната се броят поотделно като дни на пребиваване. Изключение правят периодите на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение.
• Център на жизнени интереси: Дори и при по-кратък престой, лицето е местно, ако неговият център на жизнени интереси се намира в България. При определяне на този център органите на Националната агенция за приходите (НАП) извършват комплексна оценка на фактори като: къде се намира семейството, къде е съсредоточена собствеността, откъде лицето осъществява своята трудова, професионална или стопанска дейност и откъде ефективно управлява активите си.
• Държавни служители: Лица, изпратени в чужбина от българската държава, нейни органи или предприятия, заедно с членовете на техните семейства.

Значението на СИДДО при двойно резидентство

Обикновено критериите по националното законодателство и международните спогодби съвпадат, но в модерната глобализирана икономика все по-често възникват колизии. Например, един чужденец с българска фирма може да пребивава в София 200 дни в годината, управлявайки бизнеса си (което го прави местно лице по ЗДДФЛ), но едновременно с това да запазва постоянния си дом, семейството и основните си инвестиции в Германия (което го прави местно лице по германското законодателство).

В хипотезата на такова „двойно резидентство“, приложимото вътрешно право отстъпва пред правилата на международните договори. Почти всички СИДДО, по които България е страна, следват Модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и съдържат йерархични правила за решаване на спора, известни като „tie-breaker rules“:

1. Лицето се счита за местно на държавата, в която разполага с постоянно жилище.
2. Ако има жилище и в двете държави, се изследва къде са най-тесните му лични и икономически връзки (къде е реалният център на жизнени интереси).
3. Ако центърът не може да бъде категорично определен или лицето няма постоянно жилище никъде, то се счита за местно на държавата, в която обичайно пребивава.
4. Ако обичайно пребивава и в двете или в нито една – където е гражданин.
5. Ако е гражданин и на двете или на нито една – конфликтът се решава чрез процедура на взаимно споразумение между компетентните данъчни органи на двете държави.

Експертите от правно-счетоводна кантора Balance.bg изрично подчертават, че за да се приложи СИДДО и лицето да бъде третирано като чуждестранно в България (въпреки продължителния си престой), то трябва да се снабди с официално Удостоверение за местно лице от чуждестранната данъчна администрация и да го представи пред НАП. Обратно, ако желае да удостовери пред чужди власти, че е данъчно задължено в България, се инициира процедура по чл. 88 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като НАП се произнася в срок от 7 до 14 дни след представяне на солидни доказателства (нотариални актове, договори за наем, фактури за комунални услуги и др.).

За целите на последващия анализ, по-долу разглеждаме изцяло хипотезата, в която инвеститорът успешно запазва статута си на чуждестранно лице и търси оптималния вариант за данъчно третиране на доходите, генерирани от неговата българска компания.

Корпоративната данъчна рамка в България през 2026 година

Преди да се стигне до въпроса за извеждане на средства към физическото лице, самата компания е субект на корпоративно облагане. С влизането на България в Еврозоната на 1 януари 2026 г., Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) претърпя съществени изменения от гледна точка на деноминация на праговете, запазвайки обаче своята изключителна конкурентоспособност на европейско ниво.

Корпоративен данък: Ставка, основа и непризнати разходи

Ставката на корпоративния данък в България през 2026 г. остава непроменена – плосък данък от 10%. Това е най-ниското ниво в Европейския съюз, което превръща страната в притегателен център за чуждестранни капитали. Данъкът се изчислява не върху счетоводната печалба (сумата по банковата сметка), а върху данъчния финансов резултат. Той се формира чрез преобразуване на счетоводната печалба с редица данъчни увеличения и намаления.

Изключително важно за всеки чужденец с българска фирма е да разбира, че българската администрация стриктно следи за документалната обоснованост на разходите. Чл. 26 и следващите от ЗКПО изброяват разходи, които не се признават за данъчни цели и съответно увеличават облагаемата печалба. Сред тях са:

• Разходи, които не са пряко свързани с независимата стопанска дейност.
• Разходи, неподкрепени с първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството.
• Начислени глоби, конфискации и други санкции.
• Разходи за лихви при условията на „слаба капитализация“ (когато дългът на дружеството значително надвишава собствения му капитал).

Особено внимание трябва да се обръща на квалификацията „скрито разпределение на печалбата“. Това е най-тежкото данъчно нарушение, при което собственикът отклонява средства от фирмата за лични нужди без да ги декларира като дивидент или възнаграждение. В такива случаи не само че разходът не се признава, но се налагат и тежки имуществени санкции.

От друга страна, ЗКПО за 2026 г. въвежда и разширява някои съществени данъчни намаления (облекчения), които намаляват счетоводния резултат:

• Ускорена амортизация за електромобили: Възможност за годишна данъчна амортизационна норма до 50% за електрически автомобили от Категория V, което е двойно по-високо спрямо стандартната норма (25%). Това прави инвестицията във фирмени електромобили изключително ефективна през 2026 г.
• Облекчение за научноизследователска и развойна дейност (НИРД): Иновативните компании могат допълнително да намалят финансовия си резултат с 25% от отчетените разходи за НИРД, при условие че не са ползвали публична финансова помощ за същите.
• Пренасяне на данъчни загуби: Загубите могат да се пренасят последователно за приспадане от печалбите през следващите 5 години.

Новите европейски прагове и Глобалният минимален данък (Pillar 2)

С преминаването към еврото, всички левови прагове в ЗКПО и ЗДДС са официално превалутирани, което изисква пълна адаптация на счетоводните политики.

Ето как изглеждат ключовите прагове, валидни за 2026 година, представени за прегледност в табличен вид:

Индикатор за данъчно облагане	Стойност в EUR за 2026 г.	Нормативно основание / Особености
Корпоративен данък	10%	Плоска ставка върху данъчната печалба.
Праг за липса на авансови вноски	До 153,388 EUR	Компании с приходи под този праг за предходната година са освободени от авансови вноски.
Тримесечни авансови вноски	153,388 – 1,533,876 EUR	Внасят се до 15-то число на месеца след тримесечието (без Q4).
Месечни авансови вноски	Над 1,533,876 EUR	Внасят се до 15-то число на текущия месец.
Праг за задължителна ДДС регистрация	51,130 EUR	Оборотът се следи за текущата календарна година, а не за последните 12 месеца. Срок за регистрация: 7 дни след достигане.

Отделно от горното, през 2026 г. продължава ефективното прилагане на Глобалния корпоративен данък (Pillar 2 на ОИСР), имплементиран в ЗКПО чрез Директива (ЕС) 2022/2523. Този режим създава „вторично облагане“ с национален допълнителен данък за съставните образувания на мултинационални групи предприятия (МНП) с консолидирани приходи над 750 млн. евро. Целта е да се гарантира, че ефективната данъчна ставка на групата във всяка юрисдикция не пада под 15%. Макар това да засяга предимно огромните корпоративни конгломерати, всеки среден и голям чуждестранен инвеститор трябва да изследва дали неговото българско дружество попада в обхвата на консолидация на компания-майка, за да избегне неочаквани данъчни тежести.

Какви са вариантите за доходи на чужденец с българска фирма?

След като компанията реализира печалба и плати своите 10% корпоративен данък, остатъкът представлява чистата печалба на дружеството. Когато тези пари трябва да излязат от фирмата и да влязат в личния джоб на собственика или съдружника, навлизаме в сферата на личното подоходно облагане.

Основните канали за извеждане на средства са три:

1. Разпределение на печалба (Дивидент).
2. Възнаграждение на управител (Директорско възнаграждение).
3. Заплата по трудов договор.

В масовата практика, когато говорим за местни лица, възнаграждението на управителя и заплатата по трудов договор често се отъждествяват, тъй като водят до сходна данъчно-осигурителна тежест в България. В хипотезата, в която получателят е чужденец с българска фирма обаче, това отъждествяване е фундаментално погрешно. Трите вида доход имат коренно различно третиране според международното данъчно право и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.

Защо разпределението на печалба не е работещ вариант за данъчна оптимизация?

За един български предприемач разпределението на дивидент е категорично най-евтиният и логичен начин за получаване на доход. В България дивидентите се облагат с изключително нисък окончателен данък при източника в размер на 5%. Комбинираната данъчна тежест за местно лице е около 14.5% (10% корпоративен данък върху 100 евро печалба оставят 90 евро; 5% данък дивидент върху 90 евро са 4.5 евро; общо 14.5 евро данъци).

Когато обаче собственикът е чуждестранно физическо лице (резидент на държава извън България), тази логика се преобръща. Тъй като лицето е местно за своята родна държава (home country), то подлежи на облагане там за световния си доход, което включва и дивидентите, получени от България.

Ето как се развива процесът на облагане:

1. В България българското дружество удържа и внася 5% данък при източника върху брутната сума на дивидента (съгласно чл. 195 и чл. 204а от ЗКПО, респ. ЗДДФЛ).
2. Чужденецът декларира този дивидент в годишната си данъчна декларация в своята родна държава.
3. Докато в България данъкът е 5%, в повечето западноевропейски и северноамерикански държави данъците върху капиталовите доходи (вкл. дивиденти) са драстично по-високи – често вариращи между 25% и 35%.
4. В своята данъчна декларация, чужденецът се позовава на приложимата СИДДО между България и родната му държава. В 99% от случаите, по отношение на дивидентите, спогодбите предвиждат метода на обикновения данъчен кредит.
5. Този метод означава, че родната държава признава платените в България 5%, но изисква от лицето да доплати разликата до размера на нейната местна ставка.

Практически пример с инвеститор от държава с 30% данък върху дивидентите: Нека чужденец с българска фирма реши да разпредели 100,000 EUR дивидент.

• Българската държава удържа 5% данък при източника = 5,000 EUR.
• Чужденецът декларира дохода в родната си държава, където дължи 30% = 30,000 EUR.
• Родната държава приспада платените в България 5,000 EUR чрез данъчен кредит.
• Инвеститорът трябва да доплати 25,000 EUR в родната си страна.

Резултатът е катастрофален от гледна точка на данъчна оптимизация. Първоначалното предимство на ниския български корпоративен данък е напълно неутрализирано. Ефективно, чужденецът плаща данък, какъвто би платил, ако бизнесът му оперираше изцяло в родната му страна. Това вдига данъчната тежест върху печалбата до над 40% (включвайки първоначалния корпоративен данък), което обезсмисля инвестирането в България през призмата на данъчната ефективност.

Поради тази причина, екипът на Balance.bg винаги съветва своите международни клиенти да търсят алтернативни канали за репатриране на корпоративните ползи, избягвайки разпределението на дивидент към юрисдикции с агресивно облагане на пасивни доходи.

Значение на СИДДО и механизмите за избягване на двойното данъчно облагане

След като приемаме, че разпределянето на дивиденти е изключено като стратегически вариант, остава да разгледаме способите за изплащане на активни възнаграждения (за управление или по трудово правоотношение). Търсим онзи перфектен вариант, в който доходът на един чужденец с българска фирма да се обложи само и единствено в България – възползвайки се от плоския данък от 10% и ограничените прагове за осигуровки.

От огромно и фундаментално значение тук са Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между държавите. Тези международни договори имат примат (предимство) над националното законодателство и тяхната основна функция е да разпределят данъчнооблагателните правомощия между държавата на източника на дохода (България) и държавата, на която получателят е местно лице.

Както отбелязахме при дивидентите, СИДДО обикновено предоставят право и на двете държави да облагат пасивните доходи, елиминирайки двойното облагане чрез механизма на данъчния кредит (Tax Credit). Това обаче не е адекватно решение на нашия проблем.

Особено важно е да се анализира как конкретните спогодби третират изплащането на активно възнаграждение, което се разделя в две основни категории:

1. Директорски възнаграждения (Възнаграждения на членове на органи на управление).
2. Заплата по трудов договор (Доход от наемен труд).

За тези активни доходи, голяма част от спогодбите (особено по-старите, но и някои съвременни, базирани на специфични двустранни преговори) използват коренно различен метод за премахване на двойното данъчно облагане – метода на освобождаване с прогресия (Exemption with progression). При този метод, държавата, на която лицето е местно, напълно освобождава получения от България доход от ефективно облагане. Тя може единствено да го вземе предвид (да го прибави фиктивно към другите доходи на лицето), за да определи прогресивната данъчна ставка, по която ще обложи останалите му доходи в родната страна, но самият български доход остава необложен вторично.

Директорски възнаграждения – Ключът към успешната данъчна оптимизация

Ако в една приложима СИДДО е изрично предвидено, че възнагражденията за директори и членове на управителни съвети и сходни органи могат да се облагат в държавата на източника (България) и родната държава прилага метод на освобождаване – това е данъчната оптимизация, която търсим.

Тълкуване на чл. 16 от СИДДО (Директорски възнаграждения)

Почти всички спогодби, сключени от Република България, съдържат специфичен член (обикновено Член 16 или Член 15, в зависимост от редакцията), озаглавен „Директорски възнаграждения“. Стандартният текст на този член гласи:

„Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на съвета на директорите или на всеки подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.“

Това е изключително важна формулировка в международното право. Докато при трудовите доходи облагането е свързано с мястото на физическо полагане на труда, при директорските възнаграждения облагането е обвързано с държавата на резидентство на компанията. Следователно, дори чужденецът да управлява българската си фирма дистанционно от плажа в Дубай или от офиса си в Мюнхен, България има неоспоримото право да обложи това възнаграждение, тъй като компанията е българска.

Според българския Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), възнагражденията по договори за управление и контрол (ДУК) се облагат с плосък данък общ доход (ДОД) от 10%.

Разликата между Освобождаване и Данъчен кредит при директорите

Истинската магия на оптимизацията се случва в члена от СИДДО, озаглавен „Премахване на двойното данъчно облагане“ (обикновено Член 23). За да бъде стратегията успешна, насрещната държава (родната държава на чужденеца) трябва да прилага освобождаване за тези директорски възнаграждения.

• Пример за успешна оптимизация (Германия): СИДДО между България и Германия е класически пример. Съгласно спогодбата, Германия прилага метода на освобождаване за доходи, които ефективно са обложени в България (с изключение на дивиденти, лихви и роялти, където прилага кредит). Следователно, германски гражданин, управляващ българска фирма, ще плати само 10% данък в България върху възнаграждението си. Германия ще бъде информирана за този доход, но няма да го обложи допълнително с високите си прогресивни ставки. Доходът остава чист след плащане на минималните български налози.
• Пример за непълна оптимизация: Ако спогодбата с дадена държава предвижда метод на данъчен кредит за всички доходи (каквато е тенденцията в някои от най-новите спогодби съгласно BEPS плана на ОИСР), тогава чужденецът ще плати 10% в България, но ще трябва да доплати разликата в родната си страна, подобно на дивидентите.

Ето защо анализът на конкретната СИДДО от специалисти по международно данъчно право, каквито са адвокатите в Balance.bg, е критична първа стъпка преди структурирането на плащанията. Внимание трябва да се обърне и на новите разпоредби, свързани с MLI (Многостранната конвенция) и Теста за основната цел (Principal Purpose Test – PPT), които предотвратяват фиктивното изплащане на възнаграждения единствено с цел избягване на данъци. Данъчните власти трябва да се уверят, че директорското възнаграждение отразява реално положен управленски труд.

Данък при източника върху други активни и пасивни доходи

Ако чужденецът реши да фактурира услуги към българската фирма чрез свое чуждестранно дружество (например консултантски услуги, маркетингови проучвания или технически услуги), той се сблъсква с режима на данък при източника по чл. 12 от ЗКПО. Българското законодателство третира възнагражденията за технически и консултантски услуги като доход с източник България, дори когато чуждестранното лице няма Място на стопанска дейност (МСД) в страната. Ставката на данъка при източника е 10% върху брутната сума.

За да избегне този данък, чуждестранното дружество трябва да приложи СИДДО. За разлика от физическите лица и директорските възнаграждения, при корпоративните „печалби от стопанска дейност“, СИДДО обикновено предвижда, че те се облагат само в държавата на чуждестранното дружество, освен ако то няма МСД в България. Процедурата за освобождаване от този 10% данък при източника изисква подаване на Искане пред НАП (по реда на чл. 135-142 от ДОПК), придружено с удостоверение за местно лице, декларация за действителен притежател и доказателства за липса на МСД. Внимание: Ако НАП установи, че чуждестранният консултант пребивава постоянно в България, ползва офис на българската фирма и договорът е дългосрочен (над 6 месеца), може да се приеме, че е формирано скрито МСД. В този случай преференцията по СИДДО отпада и доходът се облага с корпоративен данък в България.

Осигурителна тежест в България за управители през 2026 г.

Разбира се, изплащането на директорско възнаграждение (ДУК) влече след себе си задължение за внасяне на социални и здравни осигуровки в България. Често чуждестранните инвеститори се притесняват от осигурителната тежест, но сравнена със западноевропейските стандарти, тя остава изключително атрактивна.

През 2026 година макроикономическите параметри, деноминирани в евро, изглеждат по следния начин:

• Минимална работна заплата (МРЗ): 620.20 EUR (еквивалент на 1213 лв.), отбелязваща ръст от 12.63% спрямо 2025 г..
• Минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (СОЛ): 550.66 EUR (1077 лв.).
• Минимални осигурителни прагове по професии (МОД): Запазват се на нива, близки до минималната заплата (най-често 550.66 EUR за ниските квалификации), но за управленски позиции прагът е по-висок.
• Максимален осигурителен доход: Това е таванът, върху който се дължат осигуровки. За 2026 г. той е увеличен на 2,300 EUR (4498 лв.).

Следователно, дори чужденецът да получава директорско възнаграждение от 10,000 EUR месечно, той ще плаща социални и здравни осигуровки само върху тавана от 2,300 EUR. Разпределението на тежестта за ДУК през 2026 г. включва вноски за Държавно обществено осигуряване (ДОО), Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО – УПФ) и здравни осигуровки (ЗО). Общата здравна вноска остава 8% (разпределена между работодател и лице). Тази предвидимост и наличието на „таван“ правят директорското възнаграждение много по-изгодно от разпределянето на дивидент, чийто данък се изчислява върху цялата сума без ограничение.

Възнаграждение по трудов договор на чужденец с българска фирма

Ако анализът на конкретната СИДДО покаже, че директорските възнаграждения не са обект на „освобождаване“ в родната държава, или ако бизнес моделът изисква лицето да бъде наето като служител (например софтуерен инженер, който е и съдружник), преминаваме към опцията трудов договор.

Доходът от трудов договор, съгласно международното право, обикновено се облага в държавата, в която физически се полага трудът (принципът lex loci laboris). Това означава, че ако българска фирма наема чужденец, който живее и работи дистанционно от Испания, правото да обложи този доход преминава към Испания. В този случай българската фирма трябва да се съобрази с испанското трудово и осигурително законодателство, което създава чудовищна административна и финансова тежест.

Изключението за дългосрочно командироване и Формуляр А1

Защо тогава изобщо се спираме на трудовия договор като средство за данъчна оптимизация? Защото горното правило търпи фундаментално изключение в рамките на Европейския съюз. Това изключение най-често се прилага за командированите лица.

Едно лице може да бъде командировано в друга държава в рамките на ЕС за период до 24 месеца с издаването на сертификат – формуляр А1 за приложимо законодателство. Това е формуляр, издаван съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Формулярът А1 удостоверява пред приемащата държава (например Испания или Германия), че лицето остава подчинено единствено на българското осигурително законодателство.

Благодарение на формуляр А1:

1. Чужденецът плаща осигуровки в България (при нашите ниски ставки и ограничен максимален осигурителен доход от 2,300 EUR).
2. Приемащата държава няма право да изисква регистрация на българската компания като чуждестранен осигурител и не може да събира социални вноски върху дохода на лицето.
3. По отношение на данъците, ако командировката е структурирана правилно и са спазени правилата на чл. 15 (Зависими лични услуги / Трудови доходи) от съответната СИДДО, данъкът върху общия доход също може да остане в България (10% ДОД), стига лицето да не пребивава в приемащата държава над 183 дни и възнаграждението да не е за сметка на място на стопанска дейност там. Дори да се наложи плащане на данък в чужбина поради дълъг престой, спестяването от огромните чужди социални осигуровки (които често надхвърлят 30-40% от брутната заплата на запад) оправдава структурата.

Специфики при издаването на А1 на чужденец: Важното тук е, че формуляр А1 не се издава автоматично или по желание. Той се издава на лица, които имат изградена „уседналост“ и привързаност към българската осигурителна система. Това означава, че за да може да бъде издаден формуляр А1 на един чужд гражданин от НАП, е необходимо известно време преди командироването (поне един месец) той да е живял в България, да се е осигурявал тук и да е получавал доходи в страната. Освен това, българската фирма – работодател трябва да извършва съществена, реална стопанска дейност на територията на България (да генерира оборот, да има нает персонал, офис), а не да бъде просто фиктивна компания „пощенска кутия“, създадена само с цел командироване.

Ако тези условия са налице и спогодбата между България и съответната държава не позволява данъчна оптимизация чрез освобождаване на директорско възнаграждение, то дългосрочната командировка, обезпечена с формуляр А1, е търсеният легален способ за плащане на осигуровки и данъци предимно или изцяло в България.

Заключение и препоръки за структуриране през 2026 г.

Стратегическото корпоративно и данъчно планиране за чуждестранни инвеститори през 2026 г. изисква дълбоко познаване както на променената вътрешна макроикономическа рамка (деноминирана в евро), така и на сложната мрежа от международни спогодби.

Можем да синтезираме следните генерални изводи:

1. Корпоративният данък в България остава 10%, което е отлична стартова база.
2. Разпределянето на дивидент към чуждестранно физическо лице в повечето случаи е данъчно неефективно, тъй като води до доплащане на високи данъци в държавата на местното лице чрез механизма на данъчния кредит.
3. Директорските възнаграждения предлагат най-мощния инструмент за данъчна оптимизация, при условие че приложимата СИДДО предвижда метод на „освобождаване“. Този подход лимитира общата тежест до 10% български данък и осигуровки до тавана от 2,300 EUR (за 2026 г.).
4. За лица, които трябва да полагат труд извън България и СИДДО не е благоприятна, дългосрочното командироване чрез формуляр А1 позволява запазване на предимствата на българската осигурителна система.
5. Прилагането на преференции по СИДДО, особено за освобождаване от данък при източника, изисква спазване на стриктни административни процедури пред НАП.

Всяко грешно структуриране на плащанията може да доведе до агресивни данъчни ревизии, санкции и загуба на стотици хиляди евро от двойно данъчно облагане. За да избегнете тези рискове, екипът на правно-счетоводна кантора Balance.bg е на ваше разположение. Ние разполагаме с дългогодишен опит в международното данъчно право, прилагането на СИДДО и структурирането на трансграничен бизнес.

Свържете се с нас днес! Запазете час за консултация с опитен данъчен адвокат в София или онлайн за други части на страната и чужбина чрез контактната форма на Balance.bg и си гарантирайте спокойствие и максимална финансова ефективност за вашия бизнес.