Постоянно пребиваване в България – данъчни ползи и предимства през 2026 година

Макроикономическа рамка и условия за живот: България в Еврозоната през 2026 г.

От 1 януари 2026 година България официално стана пълноправен член на Еврозоната, приемайки еврото като своя национална валута. Тази историческа стъпка елиминира напълно валутния риск, намалява драстично транзакционните разходи при трансгранични операции и утвърждава страната като изключително предвидима и стабилна юрисдикция. България е държава-членка на Европейския съюз и предлага прекрасна среда за развитие на бизнес проекти, особено в условията на ниска данъчна тежест. Интеграцията в ядрото на европейската финансова система създава безпрецедентен стимул за ръст на преките чуждестранни инвестиции, които вече надхвърлят милиарди евро годишно.

Страната ни е предпочитано място за преместване или започване на бизнес от множество чуждестранни инвеститори. Предвид факта, че данъкът върху доходите както на физически, така и на юридически лица (били те търговски дружества, сдружения или фондации) е само 10%, българският данъчен режим безспорно е един от най-благоприятните в Европейския съюз. В допълнение, у нас може да бъде наета квалифицирана работна ръка с богат опит срещу не твърде висока цена в сравнение със западноевропейските стандарти. В последните години стотици IT компании, финтех стартъпи и мултинационални корпорации отвориха свои офиси в България и развиват мащабен бизнес тук.

Условията за живот в България също играят ключова роля за привличането на експатриати. България е известна с гостоприемството на своя народ и добрите условия за живот. От една страна, цените на наемите в големите градове, макар и да следват възходяща тенденция след влизането в Еврозоната, остават доста приемливи на фона на средните европейски нива. От друга страна, изключително ниските цени на къщите в малките градчета и села привличат хората, които искат да избягат от забързания начин на живот и да работят дистанционно. Добре развитата инфраструктура и местните летища предлагат бърза връзка с всички световни дестинации и изгодни цени на полетите, което превръща страната в идеален логистичен и дигитален хъб.

В този динамичен контекст, екипът на правно-счетоводна кантора Balance.bg предоставя стратегическо консултиране на международни клиенти, осигурявайки плавен преход при релокация, данъчно планиране и корпоративно преструктуриране в съответствие с най-новите европейски и национални регулации.

Емиграционно законодателство: Режими на пребиваване на чужденци в България

Българското емиграционно законодателство позволява различни режими на пребиваване на чужденци в България – продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване. Правната основа на тези процеси е развита детайлно в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Правилника за неговото прилагане, където правилата са точно уредени.

Архитектурата на миграционното право у нас разделя кандидатите на две основни категории, спрямо които се прилагат коренно различни административни подходи.

Режим за граждани на Европейския съюз и ЕИП

Един правен режим се прилага спрямо гражданите на Европейския съюз, както и приравнените на тях граждани на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и други държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), които желаят да отседнат в България за повече от 3 месеца. За гражданите на Европейския съюз е предвидена изключително облекчена процедура за снабдяване с разрешение за пребиваване в България, тъй като се прилагат фундаменталните правила на ЕС за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Тези лица подлежат единствено на регистрационен режим, който удостоверява правото им на пребиваване въз основа на трудова заетост, самостоятелна стопанска дейност, обучение или наличие на достатъчно средства за издръжка и пълно здравно осигуряване. Срокът на действие на удостоверението за продължително пребиваване е до 5 години, след което се придобива право на постоянно пребиваване за срок от 10 години.

Режим за граждани на трети държави (извън ЕС)

Коренно различен е режимът за останалите чужденци, които искат дългосрочен престой. Останалите чужди граждани следва първоначално да получат виза тип „D“ (за дългосрочно пребиваване), преди въобще да могат да кандидатстват за разрешение за пребиваване на територията на страната. Визата се издава от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина и е със срок на валидност до 6 месеца (в някои специфични случаи до 1 година за студенти и специализанти), давайки право на пребиваване до 180 дни. Съществуват също така специални условия за чужденците, които са граждани на държави, с които България е договорила безвизов режим, но този безвизов режим важи единствено за краткосрочни пътувания (до 90 дни в рамките на 180-дневен период) и не отменя изискването за виза „D“ при намерения за дългосрочно установяване.

За да се минимизират рисковете от отказ при кандидатстване, правно-счетоводна кантора Balance.bg извършва предварителен одит на документацията на кандидатите, като гарантира пълно съответствие със строгите законови изисквания.

Категория изискване за Виза „D“	Спецификация и необходими параметри през 2026 г.
Документ за пътуване	Валиден паспорт (издаден през последните 10 години), с минимум две празни страници, валиден поне 3 месеца след планираното отпътуване.
Медицинска застраховка	Валидна застраховка за пътуване в чужбина с минимално покритие от 30,000 евро, сключена в държавата на пребиваване.
Финансова обезпеченост	Извлечение от българска банкова сметка, доказващо налични средства за издръжка. За 2026 г. минималната изискуема сума е еквивалентът на 3,500 евро.
Осигурено жилище	Нотариално заверен договор за наем или нотариален акт за собственост на недвижим имот в България.
Съдебно минало и цел	Свидетелство за съдимост от държавата по произход и документи, доказващи основанието за пребиваване (напр. решение за пенсия, удостоверение от БТПП, трудов договор).

Ползи и предимства от постоянното пребиваване

Както гражданите на ЕС, кандидатстващи за постоянно пребиваване, така и останалите чужди граждани, които желаят да получат разрешение за пребиваване в България, следва да имат предвид следните значими ползи от снабдяването с този документ:

1. Експедитивност на административния процес: Процедурата по снабдяване с разрешение за пребиваване е бърза и сравнително лека, стига заявителят да отговаря на предвидените в съответния закон изисквания. Органите за административен контрол спазват стриктни срокове за произнасяне.
2. Свобода на придвижване: Разрешението дава възможност на своя притежател да влиза и излиза от страната свободно, без необходимост от издаване на допълнителни входни визи.
3. Пълноценна икономическа интеграция: Притежателят на разрешението получава значителна част от правата на местен жител, включително изконното право да развива търговска дейност и да работи (включително по трудов договор) в България, без да се налага преминаването през тежките процедури за издаване на разрешение за достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта.
4. Път към гражданство: Разрешението за пребиваване може да бъде подновявано безпроблемно. След изтичане на определен законоустановен срок (обикновено 5 години непрекъснато законно пребиваване) и при изпълнение на съответните условия за интеграция, чужденецът може да кандидатства и да получи българско гражданство, респективно гражданство на Европейския съюз.
5. Гъвкавост на установяването: Адресът на местопребиваване в България може да бъде променян свободно по време на срока на действие на разрешението за пребиваване, като се изисква единствено уведомяване на компетентните органи.
6. Събиране на семейството: Съпругът, децата и други зависими близки на притежателя на разрешението за пребиваване могат да получат българска виза и последващо право на пребиваване по силно облекчена процедура, гарантираща запазването на семейната цялост.

Инвестиционни инициативи и „Стартъп виза“ през 2026 г.

През 2026 година България продължава да развива политики за привличане на капитали и иновации. Съгласно чл. 25 от ЗЧРБ, статут на постоянно пребиваване може да бъде придобит чрез значителни финансови инвестиции в страната, включително придобиване на акции на български дружества, които се търгуват на регулирания пазар. Алтернативен, силно стимулиран маршрут е откриването на минимум 10 работни места за български граждани, което дава право на продължително пребиваване и директно подпомага местната икономика.

За технологичните предприемачи извън ЕС, държавата предлага иновативния инструмент „Стартъп виза“. Това удостоверение се издава от Министерството на иновациите и растежа за проекти, оценени като високотехнологични и иновативни. Оценката се базира на точкова система, изискваща минимум 8 точки (формирани от бизнес план, финансови прогнози, патенти и инвестиции). Важно предимство на тази програма е, че за издаването на Стартъп визата не се дължат държавни такси, а притежателят ѝ получава директно основание за продължително пребиваване.

Корпоративен данък – информация за размер, деклариране и плащане

За да се разбере напълно защо България е магнит за чуждестранния капитал, е необходим задълбочен анализ на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). През 2026 година, въпреки глобалните тенденции за увеличаване на данъчната тежест и въвеждането на глобални минимални корпоративни данъци в други юрисдикции, България категорично запазва своята ставка от 10% корпоративен данък.

Обхват на корпоративното облагане

Местните юридически лица (включително дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и новото дружество с променлив капитал) са данъчно задължени за своите световни печалби, независимо от географския източник на дохода. От друга страна, чуждестранните юридически лица подлежат на облагане в България само за печалбите, които са реализирани чрез място на стопанска дейност (постоянен обект) на територията на страната или произхождат от източници в България.

Декларирането на корпоративния данък се извършва чрез годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. От 2026 г. срокът за подаване на декларацията и внасяне на дължимия данък е удължен до 30 юни на следващата календарна година (промяна спрямо стария срок до 31 март). Важна специфика на българската система е задължението за извършване на авансови вноски (месечни или тримесечни) за дружества, чиито нетни приходи от продажби за предходната година надвишават прага от 153,387 евро.

Данък върху дивидентите и ефективна данъчна тежест

Корпоративният данък от 10% не е единственият компонент на данъчната тежест. Когато реализираната печалба след облагане се разпределя към собствениците (физически лица или чуждестранни субекти) под формата на дивидент, се удържа допълнителен данък при източника в размер на 5%.

Това формира една комбинирана ефективна данъчна ставка от 14.5% (тъй като 5% се начисляват върху остатъчните 90% от печалбата). Тази математика утвърждава България като лидер по фискална ефективност, предоставяйки на бизнеса възможност да реинвестира значително по-голям обем от своя капитал в развойна дейност и разширяване на пазарния дял.

Допълнителен стимул, въведен за 2026 г., е преференциалната ускорена данъчна амортизация за електрически автомобили. Юридическите лица вече могат да амортизират фирмени електромобили с норма до 50% годишно, което е двойно по-бързо от стандартния режим, създавайки мощен инструмент за оптимизиране на данъчната основа. Всички тези механизми изискват прецизно счетоводно водене, като всички суми в ЗКПО и електронните системи на НАП се отчитат изключително и само в евро.

Чужденец с българска фирма – данъчна оптимизация и стратегическо корпоративно планиране през 2026 година

Синхронизирането на имиграционните възможности с корпоративното законодателство прави откриването на фирма в България изключително привлекателно за граждани на трети страни. Законът не поставя никакви ограничения пред чуждестранни физически и юридически лица да бъдат едновременно еднолични собственици на капитала и управители на български търговски дружества.

Стратегическото корпоративно планиране през 2026 г. за чуждестранни инвеститори често включва структуриране на холдингови компании или оперативни дружества в София. Причината е комплексна:

1. Достъп до единния европейски пазар и възможност за свободно предоставяне на услуги в целия ЕС.
2. Възможност за придобиване на недвижими имоти и земеделски земи, което е ограничено за физически лица извън ЕС, но напълно легално чрез местно регистрирано юридическо лице.
3. Интеграция в Еврозоната, което улеснява разплащанията с контрагенти в Западна Европа без загуби от курсови разлики.
4. Липса на режим за данъчна консолидация: Всяко дружество от корпоративна група е самостоятелно данъчно задължено лице. Това позволява гъвкаво изолиране на рискове между различни дъщерни компании.

Важно е да се отбележи, че докато самото управление на фирма не дава автоматично право на пребиваване, наемането на 10 български граждани на пълно работно време чрез тази фирма отключва инвестиционния маршрут към продължително пребиваване. За оптималното структуриране на тези процеси, доверете се на експертизата на Balance.bg – ние интегрираме правните и счетоводни аспекти, за да гарантираме пълно съответствие с местното и международното право.

Дружество с променлив капитал (ДПК): Предимства за инвестиции и данъчно облагане през 2026 г.

Най-съществената реформа в българското търговско право за последните 30 години е въвеждането на Дружеството с променлив капитал (ДПК). Гласувано като концепция още през 2023 г. по инициатива на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), ДПК стана реално приложимо за регистрация в Търговския регистър в края на 2024 г., а през 2026 г. вече се е утвърдило като абсолютен стандарт за структуриране на стартъпи, технологични компании и бизнеси, търсещи рисково финансиране (Venture Capital).

ДПК е проектирано да реши структурните дефицити на ООД и АД, предлагайки максимална гъвкавост при набирането на капитал и управлението на правата на съдружниците, без тежестта на излишната бюрокрация.

Архитектура и ограничения на ДПК

ДПК е хибридна правна форма, която може да съществува само докато предприятието отговаря едновременно на две строги законови изисквания (дефиниращи го като микро или малко предприятие):

• Средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души.
• Годишен оборот и/или стойност на активите, непревишаващи 2,045,000 евро. Ако компанията надрасне тези лимити, тя е задължена да се преобразува в класическо ООД или АД.

Фундаментални предимства на ДПК пред ООД и АД

Еволюцията на ДПК се изразява в няколко революционни механизма, заимствани от англосаксонската правна система и пригодени към българската реалност:

1. Липса на фиксиран капитал и набирателна сметка: За разлика от ООД, където капиталът е фиксиран и всяка промяна изисква решение на общото събрание и вписване, капиталът на ДПК е променлива величина. Той се състои от дялове с минимална номинална стойност от едва 0.01 евро. Не се изисква откриване на набирателна банкова сметка при учредяване – вноските се правят директно на каса.
2. Свободно прехвърляне на дялове без Търговския регистър: Най-голямата административна тежест при ООД е необходимостта от нотариална заверка на подписите и съдържанието при прехвърляне на дялове, както и задължителното им вписване в Търговския регистър. При ДПК прехвърлянето на дялове между съдружници или към трети лица става свободно (в писмена форма), освен ако дружественият договор не предвижда друго. Всички промени в собствеността се отразяват единствено във вътрешната Книга на съдружниците, водена от управителния орган, което гарантира поверителност и светкавична бързина при инвестиционни рундове.
3. Класове дялове и специфични привилегии: Дяловете в ДПК могат да бъдат разделени на различни класове (например Клас А за основатели, Клас Б за инвеститори). Всеки клас може да има различна номинална стойност и да носи различни права. Привилегиите могат да включват право на множество гласове в общото събрание, гарантиран дивидент, ликвидационна преференция, право на вето или право на обратно изкупуване. Договорът може гъвкаво да уреди и механизми като „Drag-along“ (задължение на миноритарните съдружници да продадат дяловете си при мажоритарно придобиване) и „Tag-along“ права.
4. Легализиране на Конвертируеми заеми: Инструменти като SAFE (Simple Agreement for Future Equity), които са стандарт в Силициевата долина, вече са легални в България чрез ДПК. При ДПК съществува законова възможност за издаване на привилегировани дялове, които да бъдат конвертирани от дълг в капитал при настъпване на предварително уговорени условия (например нов рунд на финансиране), избягвайки тромавите процедури с вещи лица, назначавани от Търговския регистър.
5. Vesting и Опции за служители (ESOP): ДПК е единственото дружество, в което законът изрично предвижда създаването на Employee Stock Option Plan (ESOP). Общото събрание може да задели до 15% от общия брой дялове, които да бъдат придобивани от ключови служители при преференциални условия. Също така се узаконяват „vesting“ клаузите – времеви или базирани на постижения ограничения върху разпореждането с дялове от страна на основателите.

Характеристика	Дружество с ограничена отговорност (ООД)	Дружество с променлив капитал (ДПК 2026 г.)
Регистрация на промени в капитала	Задължително вписване в Търговския регистър с такси	Автоматично, отразява се само в Книгата на съдружниците
Прехвърляне на дялове	Изисква нотариална заверка и съгласие на Общото събрание	Свободно (писмена форма), без нотариус и вписване
Права на глас	Пропорционални на капитала (1 дял = 1 глас обикновено)	Възможни са класове дялове с право на множество гласове
Управление	Управител/и	Управител/и или Управителен съвет (вкл. ЮЛ като член)

Данъчното облагане на ДПК е напълно идентично с това на останалите капиталови дружества – прилага се плоският 10% корпоративен данък по ЗКПО и 5% данък върху дивидентите. Ефективното внедряване на ДПК изисква изключително прецизно изготвяне на дружествения договор, за да се защитят правата на инвеститорите и основателите.

Доходи от САЩ и данъчното им облагане: СИДДО и механизми за избягване на двойното облагане

В ерата на глобалната дигитална икономика все повече български резиденти генерират доходи от източници в Съединените американски щати, било то като фрийлансъри, инвеститори на фондовата борса или изпълнителни директори. Съгласно чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местните лица в България са неограничено данъчно задължени за целия си световен доход, включително доходите от САЩ.

За да се предотврати ситуация, в която един и същ доход е обложен веднъж от американската IRS (Internal Revenue Service) и втори път от НАП, се прилага Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между правителството на Република България и правителството на САЩ. За да активира защитата на тази спогодба, българското местно лице трябва да предостави на американския платец формуляр W-8BEN (или W-8BEN-E за юридически лица), който удостоверява неговото чуждестранно данъчно резидентство.

Спогодбата със САЩ покрива всички 50 щата и окръг Колумбия, но изрично изключва отвори като Пуерто Рико, Вирджинските острови и Гуам. Прилагането на СИДДО класифицира доходите в няколко хипотези:

Доходи, облагаеми изключително в САЩ

Някои видове доходи са запазени за облагане само в държавата на източника. Например, доходите от недвижимо имущество (наеми), намиращо се в САЩ, или директорските възнаграждения на български гражданин, членуващ в борд на директорите на американска корпорация, се облагат приоритетно в САЩ. Същото важи и за доходи от стопанска или професионална дейност, ако лицето физически пребивава и извършва дейността в САЩ.

Доходи, подлежащи на двоен режим и „Обикновен данъчен кредит“

По-сложна е хипотезата за пасивните доходи – дивиденти, лихви и авторски/лицензионни възнаграждения (роялти). Тези доходи могат да се облагат и в двете държави, но СИДДО поставя „таван“ на данъка, който САЩ може да удържи при източника, а България е длъжна да признае този удържан данък чрез метода на обикновения данъчен кредит по чл. 76 от ЗДДФЛ.

• Дивиденти: Стандартният американски данък при източника е 30%, но благодарение на подадения формуляр W-8BEN, той се редуцира до 10%. В България данъкът върху дивидентите е 5%. Тъй като удържаният в САЩ данък (10%) е по-висок от българския (5%), платеният данък покрива изцяло задължението в България и лицето не дължи доплащане (0% ефективно доплащане в НАП). Важно е да се знае, че надвишената част от удържания данък не подлежи на възстановяване от българската хазна.
• Лихви и Роялти: За тези доходи американската СИДДО предвижда таван на удържането от едва 5%. В България данъчната ставка за банкови лихви е 8%, а за роялти и други лихви – 10%. Следователно, след като САЩ удържи 5%, българският резидент трябва да декларира дохода и да доплати разликата (от 3% или 5%) в българския държавен бюджет.

За да бъде признат данъчният кредит в България, физическото лице е задължено да представи официален документ за удържания в САЩ данък – най-често това е формуляр 1042-S, издаден от платеца на дохода. Независимо дали се дължи доплащане или не, недекларирането на чуждестранни доходи в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ представлява сериозно административно нарушение.

Pass-Through Данъчно Облагане в САЩ и Ефектите му Върху Българските Резиденти: Стратегическо Корпоративно Планиране през 2026 Година

Един от най-комплексните казуси в международното данъчно планиране е третирането на доходи от американски Limited Liability Companies (LLC). По време на данъчната реформа (Tax Cuts and Jobs Act) в САЩ, структурите на LLC придобиха още по-голяма популярност чрез запазването и разширяването на концепцията за „pass-through“ (преходно) данъчно облагане.

Механика на Pass-Through облагането

Когато български резидент регистрира еднолично LLC в САЩ (напр. в Делауеър или Уайоминг), за целите на американското данъчно право (IRS) дружеството е „disregarded entity“ – фискално прозрачно образувание. Това означава, че LLC-то не плаща корпоративен данък на федерално ниво. Цялата реализирана печалба „преминава“ директно към физическото лице (едноличния собственик) и се третира като негов личен доход.

Третиране от страна на българските данъчни власти (НАП)

Тъй като американското LLC е фискално прозрачно, НАП възприема дохода, генериран от него, не като дивидент, а като доход от стопанска дейност, приравнен на доход от едноличен търговец (Sole Proprietorship).

Това има дълбоки последици за българския резидент:

1. Ако лицето (собственик на LLC) физически пребивава и управлява бизнеса си от територията на България (напр. предоставя IT услуги или управлява дропшипинг магазин от София), доходът не се счита за доход със „ситуационен източник“ в САЩ, тъй като дейността реално се извършва в България.
2. В този случай САЩ няма право да облага дохода (лицето няма „US Trade or Business“ и място на стопанска дейност там).
3. Следователно, целият доход от американското LLC подлежи на облагане изцяло и само в България с 15% данък върху доходите на едноличните търговци (а не с 10% корпоративен или 5% дивидент, тъй като дружеството не е признато за самостоятелен корпоративен платец в този контекст).

Ако пък лицето реално извършва дейността си на територията на САЩ, доходът ще се обложи там, а в България ще се приложи методът на освобождаване с прогресия или данъчен кредит съгласно СИДДО. Този регулаторен сблъсък между двете системи налага изключително внимателно стратегическо корпоративно планиране през 2026 година. Консултантите от Balance.bg често препоръчват преструктуриране на собствеността чрез междинно българско ЕООД/ДПК или избор на C-Corporation статут в САЩ, за да се изолира данъчният риск и да се постигне ефективната ставка от 14.5% в България.

ДДС при наем и наемът като стопанска дейност през 2026 година

Инвестициите в недвижими имоти остават един от най-сигурните активи, особено в условията на европейската интеграция на страната. Наемният пазар в столицата София през 2026 г. демонстрира устойчив ръст – офертните нива за двустайни апартаменти в квартали като „Младост“ варират между 630 и 690 евро месечно, докато в Студентски град задържат нива от около 650 евро. Очакваното домакинство на България на големи международни събития, като потенциална Евровизия през 2027 г., предизвика истински бум в сегмента на краткосрочните наеми, където спекулативни оферти достигат до астрономическите 18,000 евро за четири нощувки.

Управлението на такива активи налага стриктно спазване на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чиито прагове бяха актуализирани за 2026 година.

Праг за задължителна ДДС регистрация – 51,130 евро

От 1 януари 2026 г., в съответствие с европейските директиви, прагът за задължителна регистрация по ДДС за физически и юридически лица е фиксиран на 51,130 евро (еквивалент на 100,000 лв.) облагаем оборот за период от 12 последователни месеца. При достигане на този оборот възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в 7-дневен срок.

Режим 1: Дългосрочен наем за жилищни нужди

Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, отдаването под наем на сграда или част от нея (апартамент) на физическо лице, което не е търговец и я ползва единствено за жилищни нужди, е освободена доставка. Това означава, че наемодателят не начислява 20% ДДС върху наема.

• Скритият риск за 2026 г.: Въпреки че наемът е освободен от ДДС, приходите от жилищни наеми формират облагаем оборот по смисъла на закона. Ако физическо лице събира наеми в размер на 4,300 евро месечно (или комбинира наеми с други доходи от стопанска дейност/свободна професия), то ще надхвърли прага от 51,130 евро и ще бъде задължено да се регистрира по ДДС. Дори и след регистрацията, то няма да начислява ДДС на своите жилищни наематели, но ще трябва да подава ежемесечни нулеви ДДС декларации.

Режим 2: Наем на търговски площи и отдаване на юридически лица

Когато недвижим имот (вкл. апартамент) се отдава под наем на юридическо лице (фирма) или се отдава за офис, магазин, склад, доставката е облагаема по общия ред. Ако наемодателят (физическо лице или фирма) е регистриран по ЗДДС, той е длъжен да начисли 20% ДДС върху наемната цена и да издава съответните данъчни документи (фактури).

Режим 3: Краткосрочни наеми чрез платформи (Airbnb, Booking)

Стопанската дейност чрез онлайн платформи за краткосрочно настаняване подлежи на най-агресивен данъчен контрол.

1. Предварителна регистрация по чл. 97а от ЗДДС: Когато физическо лице използва услугите на чуждестранни платформи (които са установени извън България), то реално е получател на „услуга с място на изпълнение на територията на страната“ (посредническата комисионна). Законът изисква лицето задължително да се регистрира по чл. 97а от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди данъкът да стане изискуем (т.е. преди първото плащане на комисионна). За тази регистрация няма праг – тя е задължителна дори и при минимален оборот. След регистрацията лицето самоначислява 20% ДДС върху удържаната от платформата комисионна чрез протокол и подава ежемесечни ДДС декларации, без право на приспадане на данъчен кредит за направените разходи за ремонта на имота.
2. Облагане на приходите от нощувки: За самите нощувки не се начислява ДДС (до достигане на общия праг от 51,130 евро). Приходите подлежат на облагане по ЗДДФЛ. Лицата с оборот под прага и без друга регистрация (регистрацията по чл. 97а е изключение) могат да изберат облагане с патентен данък към съответната община. В противен случай се облагат с 10% плосък данък. От брутния приход се приспадат 10% нормативно признати разходи (НПР), което води до ефективна данъчна ставка от 9% на месечна база. Данъкът се декларира тримесечно чрез декларация по чл. 55 и годишно до 30 април чрез приложение към декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. За разлика от други форми на стопанска дейност, доходите от наем са пасивен доход и за тях не се дължат социални осигуровки по КСО.

Вид отдаване под наем	ДДС третиране на наема (при рег. лице)	Третиране на комисионната (Airbnb/Booking)	Подоходен данък (ЗДДФЛ)
Жилищен (за физ. лица)	Освободена доставка (0%)	Неприложимо	10% (след приспадане на 10% НПР)
Търговски (за фирми)	Облагаема доставка (20%)	Неприложимо	10% (след приспадане на 10% НПР)
Краткосрочен (Туризъм)	Облагаем (20% или 9% при категоризация)	Задължително самоначисляване на 20% ДДС (чл. 97а)	Патентен данък ИЛИ 10% по общия ред

Заключение

Ако желаете да се преместите в България и да получите разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, свържете се с Balance.bg за професионална консултация и експертно съдействие. Имаме богат дългогодишен опит във всички видове миграционни процедури, корпоративно структуриране на Дружества с променлив капитал (ДПК) и защита пред данъчните органи, в зависимост от специфичните нужди и желанието на конкретния клиент.

Запазете своя финансов ресурс, като се възползвате от 10-процентната данъчна ставка и стабилността на Еврозоната през 2026 година.

ЗАПАЗЕТЕ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ с опитен данъчен адвокат в София или онлайн за други части на страната и чужбина чрез нашата форма за контакт в Balance.bg.