Наръчник за адаптация към SAF-T в 10 стъпки – нови правила в ДОПК и крайни срокове, които бизнесът не трябва да изпуска

Въвеждането на Стандартния одитен файл за данъчни цели (SAF-T) представлява най-мащабната дигитална реформа в данъчно-счетоводното отчитане в България за последните три десетилетия. Този преход изисква пълна техническа и организационна трансформация на начина, по който предприятията структурират, съхраняват и предават своята финансова информация към Националната агенция за приходите (НАП). Съгласно новите нормативни разпоредби, незнанието на закона или технологичната неподготвеност не оправдават никого, а забавянията или подаването на невалидни данни водят до автоматични административни санкции.

Анализът на актуалните счетоводни новини и фискалната уредба показва, че адаптацията към новия формат надхвърля обикновения софтуерен ъпгрейд. Тя представлява стратегически процес на дълбок вътрешен одит и пренареждане на информационните потоци. За да се осигури безпроблемно управление на тази регулаторна тежест, експертите на Balance.bg функционират като система за ранно предупреждение. Като утвърдена счетоводна кантора София, фокусът пада върху проактивното следене на промените в законодателството, превеждайки сложната юридическа материя на езика на ясните бизнес рискове и решения, осигурявайки навременно спазване на всички срокове НАП.

Настоящата публикация предоставя изчерпателен наръчник, съобразен с най-новите промени в ДОПК, който детайлно описва процедурата по адаптация към SAF-T. Целта е да се предпази бизнесът от потенциални сривове при генерирането и подаването на задължителните електронни отчети, като се гарантира пълно съответствие със структурата на Националната агенция за приходите.

Анатомия на регулаторната промяна: Същност на SAF-T и новите правила в ДОПК

SAF-T (Standard Audit File for Tax) е стандартизиран електронен файл, базиран на XML схема, разработена първоначално от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Този формат позволява на приходната администрация да извършва автоматизиран, дистанционен и изключително детайлен контрол върху счетоводните и данъчните записи на предприятията. Чрез приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) беше създадена нова Глава осма „б“, обхващаща членове от 71з до 71к, които категорично въвеждат задължението за генериране и подаване на тези данни.

За разлика от досегашните обобщени месечни справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) или агрегираните данни при подаване на ГФО, SAF-T изисква трансакционна прозрачност „ред по ред“. Системата на НАП вече няма да получава само крайни месечни салда, а ще събира всяка отделна счетоводна статия, всяка издадена или получена фактура с нейните конкретни артикули, количества и мерни единици, както и всяко банково или касово плащане, свързано с тях. Тази парадигма премахва възможността за агрегирано осчетоводяване на разходни документи в края на месеца и налага воденето на аналитична отчетност в реално време.

Техническата структура на файла се регламентира от Заповед № З-ЦУ-30-1085/25.07.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, която впоследствие търпи изменения и прецизиране до достигането на актуалната работна XSD схема (версия V_1.0.2, в сила от 01.04.2026 г.). За да се разбере дълбочината на изискваната информация, файлът може да бъде концептуално разделен на четири макро-компонента, които си взаимодействат чрез строга референциална цялост.

Секция на SAF-T файла	Съдържание и бизнес значение	Технически изисквания за валидация
Header (Заглавна част)	Идентификационни данни на дружеството, период на отчитане, софтуерни параметри и версия на използваната схема.	Изисква точни данни за кодировката (UTF-8) и идентификатора на генериращата ERP система.
MasterFiles (Основни данни)	Счетоводен сметкоплан, номенклатури на доставчици и клиенти, данъчни кодове и списъци с материални запаси/продукти.	Всяко лице (клиент/доставчик) трябва да има коректно попълнени полета като ЕИК (SupplierID/CustomerID) и адрес за фактуриране.
GeneralLedgerEntries (Главна книга)	Хронология на всички счетоводни статии, дебитни и кредитни обороти, обвързани с аналитичните сметки от MasterFiles.	Дебитните и кредитните обороти трябва да се равняват математически. Всяка статия изисква уникален идентификатор (TransactionID).
SourceDocuments (Първични документи)	Детайли за фактурите за продажби и покупки (ред по ред) и регистър на всички получени и направени плащания.	Всяка фактура трябва да реферира към валиден контрагент от MasterFiles и към съответната счетоводна статия в Главната книга.

Второстепенният ефект от тази структура е, че всяка трансакция в първичните документи трябва абсолютно да съответства на данните в основните регистри. Липсата на такова съответствие (например осчетоводяване на разход към доставчик, чийто ЕИК липсва в MasterFiles) води до незабавно отхвърляне на файла при автоматичната XSD валидация на сървърите на приходната агенция. Това означава, че чистотата на базите данни вече не е просто въпрос на добра счетоводна практика, а критично условие за спазване на закона.

Данъчен календар: График на въвеждане и обхват на предприятията

Реформата не се стоварва едновременно върху всички икономически субекти. Въвеждането на изискванията се осъществява поетапно, съобразно § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2025 г.. Тъй като от 01.01.2026 г. Република България оперира официално с единната европейска валута, всички исторически финансови прагове, заложени в националното законодателство, са превалутирани при фиксирания курс от 1.95583 лева за едно евро. Тази трансформация налага предприятията внимателно да калкулират своите приходи и данъчни задължения спрямо новите стойности.

Следната таблица детайлизира поетапното влизане в сила на регулацията, обхвата на засегнатите дружества и съответните финансови прагове:

Етап на въвеждане	Дата на влизане в сила	Обхват на задължените предприятия	Финансови прагове (превалутирани в евро)
Етап 1	01.01.2026 г.	Големи предприятия по смисъла на Закона за счетоводството (~460 дружества на национално ниво).	Нетни приходи от продажби над 153,387,564 € (300 млн. лв.) ИЛИ платени данъци и осигуровки над 1,789,521 € (3.5 млн. лв.) за 2023 г..
Етап 2	01.01.2027 г.	Големи, средни и малки предприятия.	Нетни приходи от продажби над 153,387,564 € ИЛИ платени данъци и осигуровки над 1,789,521 € за 2024 г..
Етап 3	01.01.2028 г.	Големи, средни и малки предприятия, представляващи съществена част от бизнеса.	Нетни приходи от продажби над 7,669,378 € (15 млн. лв.) ИЛИ платени данъци и осигуровки над 766,938 € (1.5 млн. лв.) за 2025 г..
Етап 4	01.01.2029 г.	Всички големи, средни и малки предприятия.	Изискването влиза в сила без оглед на финансовите прагове и обороти.
Етап 5	01.01.2030 г.	Всички останали данъчно задължени лица.	Включва всички микропредприятия, които са регистрирани по ЗДДС.

Отвъд датите за първоначално включване в системата, задължените лица трябва да внедрят строг вътрешен данъчен календар за генерирането и изпращането на трите различни вида SAF-T файлове, изисквани от НАП:

1. Месечен оперативен файл: Този отчет е гръбнакът на новата система. Той съдържа всички счетоводни записи, издадени и получени фактури, както и регистъра на плащанията. Законодателят повелява този файл да се подава до 14-то число на месеца, следващ съответния отчетен период (съвпадайки със сроковете за ДДС декларациите).
2. Годишен файл за дълготрайни активи: За разлика от месечния отчет, този файл е тясно специализиран. Той консолидира пълната информация за дълготрайните материални и нематериални активи на предприятието, техните придобивания, отписвания и начислени амортизации през годината. Неговият краен срок е синхронизиран със сроковете за подаване на ГФО и годишната корпоративна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО – до 30 юни на следващата календарна година.
3. Файл за материални запаси при поискване: Този файл не се подава регулярно. Той отразява наличностите и складовите движения на стоково-материалните запаси и се генерира изключително при официално поискване от орган по приходите в хода на ревизия или тематична проверка. Предприятието разполага със строго фиксиран 14-дневен срок за предоставянето му.

Анализът на тези срокове разкрива едно основно предизвикателство: времевият прозорец от приключването на месеца до 14-то число изисква безпрецедентна скорост на обработка на данните. Изоставането с осчетоводяването на първични документи дори с няколко дни прави спазването на регулацията невъзможно без сериозна автоматизация.

Стратегическа подготовка: Необходими инструменти и материали

Успешната адаптация към SAF-T не може да бъде постигната чрез ръчно въвеждане на данни в екселски таблици. Изискванията за референциална цялост и огромният обем от трансакционни детайли налагат изграждането на стабилна технологична и кадрова инфраструктура. Преди стартиране на процедурата по интеграция, ръководството на предприятието следва да осигури четири ключови компонента, които представляват основата на дигиталното счетоводство.

Необходим компонент	Характеристика и роля в процеса	Потенциални рискове при липса
Съвместима ERP система или специализиран софтуер	Системата трябва да притежава капацитета да събира данни от изолирани модули (склад, продажби, покупки, банкиране) и да ги преобразува в унифициран XML формат (OECD SAF-T v2.0), адаптиран за България.	Използването на разпокъсани системи без централизиран експорт води до несъответствие между складовите наличности и финансовите обороти.
Модул за XML валидация (XSD проверка)	Вграден или външен софтуерен инструмент, който автоматично проверява синтаксиса и логическите връзки във файла спрямо официалната XSD схема на НАП (напр. версия V_1.0.2), преди реалното му изпращане.	Подаването на невалидиран файл гарантира отхвърлянето му от сървърите на НАП, което автоматично води до пропускане на крайния срок и санкции.
Пречистена и актуализирана база данни	Номенклатурите трябва да бъдат изчистени от дубликати. Изискват се валидни ЕИК/ДДС номера на контрагентите, точни адреси, международно признати мерни единици и актуални кодове на данъчните ставки.	Липсата на един-единствен задължителен атрибут (напр. IBAN на доставчик при плащане) компрометира целия месечен масив от данни.
Квалифициран счетоводен и IT екип	Специалисти с хибридни познания, способни да извършат правилно картографиране (mapping) на индивидуалния сметкоплан към националните изисквания и да проследяват алгоритмичните грешки.	Неразбирането на бизнес логиката зад данъчните кодове води до грешно подадена информация, което провокира незабавни данъчни ревизии.

Тези четири стълба осигуряват прехода от фрагментирана отчетност към интегрирана екосистема. Без тях, дори най-прецизният счетоводител би бил безсилен пред изискването за генериране на XML структура с десетки хиляди редове код.

Процедурен анализ: Наръчник за адаптация към SAF-T в 10 стъпки

Трансформацията към електронно отчитане от ново поколение изисква систематичен, инженерен подход към корпоративните финанси. За да се осигури плавен преход, процесът е разделен на три макро-етапа, обхващащи общо 10 последователни стъпки. Прескачането на която и да е от тях създава ефект на доминото, който неминуемо води до критични грешки при финалната валидация.

Етап #1: Анализ на бизнес процесите, картографиране и идентифициране на дефицити

Този първоначален етап е най-трудоемък, тъй като SAF-T не толерира неструктурирани данни или счетоводни компромиси. Подготовката трябва да започне месеци преди официалното влизане в сила на регулацията за съответното предприятие.

Стъпка #1: Анализ на текущите процеси и информационни силози Първото действие е извършването на цялостен вътрешен одит на информационната архитектура. Ръководството трябва да установи къде възникват първичните документи и по какъв път достигат до главната книга. Често срещан проблем е наличието на „информационни силози“ – фактурирането се извършва в специализирана търговска платформа, складовите движения се отчитат в друга система, а самото счетоводство се води в трета програма, която получава само обобщени суми в края на месеца. SAF-T изисква детайлизация. Методът на обобщено осчетоводяване на разходни фактури или дневни продажби вече е неприложим; всяка трансакция трябва да носи информация за конкретния артикул, количество и единична цена. Следователно, стъпка 1 приключва с ясен план за свързване на всички периферийни системи към централното ERP.

Стъпка #2: Картографиране на счетоводните данни спрямо националните изисквания (Mapping) Това е интелектуалното ядро на адаптацията. Сметкопланът, който предприятието е изграждало с години, трябва да бъде „преведен“ на езика на приходната администрация чрез съпоставяне с официалната номенклатура SAF-T Chart of Account, публикувана от НАП. Всяка индивидуална аналитична сметка се свързва с унифицирания стандартен код. Освен сметкоплана, всички данъчни ставки и основания за неначисляване на ДДС в системата трябва строго да се обвържат с номенклатурата SAF-T Tax Codes. Мерните единици, използвани в склада (напр. „бр.“, „кг.“, „кашон“), трябва да се стандартизират спрямо SAF-T Units of Measure. Този мапинг гарантира, че данъчният инспектор и софтуерът на фирмата говорят на един и същ език.

Стъпка #3: Идентифициране, почистване и добавяне на липсваща информация Историческите данни в ERP системите често страдат от небрежно попълване. Прилагането на SAF-T превръща тези дребни пропуски във фатални грешки. Например, полетата SupplierID (идентификационен номер/ЕИК на доставчика) и BillingAddress стават абсолютно задължителни атрибути в XML структурата. Предприятието трябва да сканира базата си данни и да идентифицира липсващи хармонизирани кодове на стоките, непълни IBAN номера на контрагенти или невалидни формати на дати. Стъпка 3 изисква мащабна административна работа по попълване на тези празнини, преди софтуерът да започне да генерира реални отчети.

Етап #2: Техническо конфигуриране, интеграция и автоматизация

След като данните са изчистени и логически подредени, фокусът се измества към софтуерната реализация и минимизирането на ръчния труд.

Стъпка #4: Техническо конфигуриране на ERP системата или Middleware слоя Тази стъпка изисква синергия между IT специалистите и външните софтуерни интегратори. Предприятието има два пътя: да активира нативен SAF-T модул, предоставен от разработчика на ERP системата, или да внедри междинен софтуер (Integration/Middleware решение), който да агрегира финансовите потоци от различни бази данни. Техническото конфигуриране включва настройка на параметрите на заглавната част на файла (Header), включително точната идентификация на софтуера, версията на SAF-T стандарта и данните за контакт на отговорното лице.

Стъпка #5: Внедряване на софтуерна логика за трансакционна референциална цялост Един от най-честите поводи за отхвърляне на файл е „счупената“ връзка между различните му секции. Системата трябва да бъде препрограмирана така, че да не допуска счетоводен запис в главната книга (GeneralLedgerEntries), ако съответният контрагент не е предварително и коректно дефиниран в таблиците Customers или Suppliers. По същия начин, всички банкови и касови плащания трябва да генерират ясна референция към оригиналната фактура за продажба или покупка. Тази мрежа от вътрешни референции доказва жизнения цикъл на всяка сделка пред контролните органи.

Стъпка #6: Автоматизиране на извличането на трансакционни данни При предприятия, обработващи стотици или хиляди документи месечно, ръчното генериране на SAF-T файлове крие огромен риск от човешка грешка и забавяне. Стъпка 6 включва настройване на планирани задачи (scheduled tasks/cron jobs) или специализирани макроси, които автоматично да извличат масивите от данни за приключения календарен месец. Тази автоматизация гарантира, че алгоритъмът винаги ще конвертира датите в задължителния формат YYYY-MM-DD, ще кодира текста в UTF-8 и ще изчислява коректно сумите в евро.

Стъпка #7: Генериране на тестови XML файлове в изолирана среда Преди регулаторното задължение да влезе в сила, предприятието трябва да генерира тестови извадки, базирани на реални исторически данни (например за предходен затворен месец). Тези XML файлове се анализират, за да се оцени техният обем, времето, необходимо за експорт, и да се потвърди, че структурата визуално и технически отговаря на спецификациите на приходната администрация. Този „сух старт“ разкрива скрити системни дефекти, които не биха били забелязани при нормална работа.

Етап #3: Одити, валидация и преминаване към регулярен отчет

Последният етап има за цел да осигури качеството на подаваната фискална информация и да защити дружеството от тежки имуществени санкции.

Стъпка #8: Провеждане на вътрешни счетоводни одити за съответствие Преди файлът да достигне до НАП, счетоводният екип трябва да извърши критичен вътрешен одит. Това включва засичане на контролните суми (control totals), заложени в началото на XML файла, с реалните оборотни ведомости от ERP системата. Особено важно е да се свери дали общата сума на начисления ДДС и данъчните основи в секцията SourceDocuments (фактури) съответства абсолютно точно на стойностите, декларирани в месечната справка-декларация по ЗДДС за същия период. Всяко несъответствие на този етап индикира алгоритмична грешка в експорта, която може да предизвика автоматизирана данъчна ревизия.

Стъпка #9: Коригиране на структурни грешки чрез XSD валидация Генерираният и проверен от счетоводителите XML файл задължително се пропуска през софтуерен валидатор, който използва последната официална XSD схема на НАП. Този парсер сканира кода за хиляди възможни нарушения – от използване на забранен специален символ в името на клиент, до липсващ задължителен таг или отрицателна стойност в поле, изискващо абсолютно число. При откриване на грешка, валидаторът посочва точния ред (node). Кардиналното правило тук е: грешките никога не се коригират ръчно в самия XML файл. Те се отстраняват в първичната ERP система (при източника), след което целият файл се генерира и валидира наново.

Стъпка #10: Финализиране на процеса по регулярен отчет и електронно подаване След успешно преминаване на локалната XSD валидация и счетоводния одит, файлът е готов за официално изпращане. Подаването се осъществява електронно чрез специализираната е-услуга в Портала за електронни услуги на НАП, като се използва валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на упълномощено лице или чрез директна API интеграция (за системи с по-висока степен на автоматизация). Процесът приключва едва след получаване на официално електронно потвърждение от системата на приходната агенция, съдържащо времеви печат (timestamp) и уникален входящ номер. Този документ се архивира стриктно като правно доказателство за спазен срок пред контролните органи.

Санкции при неспазване: Глоби и имуществени санкции по ДОПК

Законодателят е предвидил изключително рестриктивни мерки за субектите, които подценяват изискванията за електронно отчитане. Административно-наказателните разпоредби, свързани с неизпълнение на задълженията по SAF-T, са детайлно регламентирани в новосъздадения чл. 277а от ДОПК. Предвид интеграцията на България в еврозоната от 01.01.2026 г., тези санкции са категорично превалутирани в евро, като стойностите им ясно демонстрират, че рискът от неспазване на правилата далеч надхвърля разходите за навременна софтуерна адаптация.

Вид на административното нарушение (съгл. чл. 277а ДОПК)	Субект на нарушението	Размер на санкцията (Първо нарушение)	Размер на санкцията (Повторно нарушение)
Неподаване на стандартен одитен файл в законоустановения срок, отказ за предоставяне на файл при изрично поискване или подаване на файл с невярно или неструктурирано съдържание.	Юридически лица и Еднолични търговци (ЕТ)	От 2,556 € до 7,669 € (еквивалент на 5,000 до 15,000 лв.).	От 5,112 € до 15,338 € (еквивалент на 10,000 до 30,000 лв.).
Същите нарушения, извършени от лица, неупражняващи търговска дейност в качеството на ЕТ или ЮЛ.	Физически лица	От 255 € до 1,022 € (еквивалент на 500 до 2,000 лв.).	От 511 € до 2,045 € (еквивалент на 1,000 до 4,000 лв.).

Важен нюанс относно гратисния период: Анализът на чл. 71к, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК показва наличието на специфичен облекчен режим при първоначалното включване на всяка група предприятия. Законът гласи, че при първоначално възникване на задължението, лицата разполагат с 6-месечен период, в който могат да не подават файла. Въпреки това, след изтичането на този период, цялата информация за пропуснатите месеци трябва да бъде генерирана и подадена. Освен това, за подадените файлове в първите 6 месеца (дори и да са били отхвърлени поради технически грешки), бизнесът разполага с допълнителен толеранс до края на февруари на следващата година да извърши необходимите корекции без налагане на горепосочените санкции. Този толеранс обаче покрива единствено корекцията на грешки; абсолютното неглижиране на процеса и неподаването на файлове след изтичане на толеранса активира глобите в пълен размер.

Синергия между SAF-T и ViDA: Бъдещето на дигиталното счетоводство

Разглеждането на SAF-T изолирано от глобалните тенденции би било стратегическа грешка за всеки финансов мениджър. Адаптацията към този стандарт е само първата фаза от по-широката европейска рамка за борба с данъчните измами и изсветляване на икономиката, известна като инициативата VAT in the Digital Age (ViDA), приета от Съвета на ЕС на 11 март 2025 г..

Тези две системи са концептуално различни, но технологично допълващи се:

• SAF-T (e-reporting): Фокусира се върху периодичния дигитален рентген на цялостното счетоводство. Той събира и анализира исторически данни – главна книга, месечни фактури, плащания и годишни амортизации на активи.
• ViDA (e-invoicing): Насочена е към контрол в реално време. Изисква електронно фактуриране (в европейски формат EN 16931) при вътреобщностните B2B доставки, като данните от всяка трансакция се изпращат към данъчните власти в рамките на дни, елиминирайки хартиените и обикновените PDF фактури.

Предприятията, които днес изграждат стабилна архитектура за картографиране на данните и генериране на XML файлове по стандарта на SAF-T, на практика създават здравия фундамент, необходим за безболезнената адаптация към системата за фактуриране в реално време (e-invoicing), която ще стане задължителна в ЕС към 2030 г.. Европейската практика в държави-пионери като Италия (със системата SdI) и Полша доказва, че внедряването на подобен машинен контрол води до драстичен спад в „ДДС разрива“ и измамите, но същевременно изисква изключителна прецизност при поддръжката на корпоративните бази данни.

Често задавани въпроси (FAQ) относно тълкуването на промените

1. Освобождава ли ни подаването на SAF-T от текущите задължения за деклариране по ЗДДС?

Не. Към момента въвеждането на SAF-T не отменя съществуващите задължения. Предприятията продължават да подават своите месечни справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, както и VIES декларации. SAF-T действа като допълнителна, дълбоко детайлизирана контролна мрежа, чрез която алгоритмите на НАП ще засичат автоматично дали данните от обобщените декларации съвпадат с реалните първични счетоводни записвания.

2. Какво се случва, ако оборотът на дружеството премине прага за по-висока група в средата на годината?

Нормативната уредба предвижда, че преходите между етапите настъпват единствено на 1 януари на съответната година. Групите се определят стриктно на база исторически финансови показатели от предходни приключени периоди (напр. Етап 3 за 2028 г. се базира на данните от 2025 г.). Ако предприятието реализира скок в приходите в средата на текущата година, задължението му ще се активира едва при настъпването на съответния регулаторен етап, предоставяйки време за планиране и адаптация.

3. Възможно ли е да генерирам SAF-T файла ръчно чрез попълване на шаблони в портала на НАП?

Теоретично, законът позволява ръчно подаване чрез електронния портал с КЕП, но на практика това е немислимо за активен бизнес. SAF-T файлът изисква изключителна референциална цялост между стотици задължителни полета (свързване на всяка фактура с контрагент, счетоводна сметка и плащане). При дружества с повече от няколко десетки фактури месечно, ръчното попълване гарантира човешки грешки, които ще доведат до отхвърляне на файла при XSD валидацията. Автоматизацията чрез специализиран софтуер е единственият устойчив подход.

4. Има ли предвиден компромис при липса на данни за стари контрагенти?

Алгоритмите за XSD валидация на НАП нямат толерантност към липсващи задължителни атрибути. Ако в системата на предприятието липсва валиден ЕИК (SupplierID) или адрес на контрагент, с когото е осъществена трансакция през отчетния месец, файлът ще бъде маркиран като невалиден и отхвърлен. Това налага пълна ревизия и почистване на всички исторически бази данни преди генерирането на първия реален отчет.

Заключително обобщение и следващи стъпки за бизнеса

Преминаването към Стандартен одитен файл за данъчни цели не е просто административна формалност или еднократен софтуерен ъпгрейд; това е фундаментална промяна в парадигмата на корпоративната отчетност. Бизнесът вече не разполага с лукса да толерира непълни номенклатури, забавено осчетоводяване на фактури или разминавания между складовата и счетоводната програма. Чрез SAF-T, приходната администрация се сдобива с мощен, дигитален инструмент за непрекъснат одит, способен да анализира милиони трансакции в секунда и да маркира несъответствията напълно автоматизирано.

Подготовката за този регулаторен шок изисква технологични инвестиции, обучение на персонала и безкомпромисна дисциплина в управлението на данните. Законодателството в България се променя постоянно. Застраховайте бизнеса си от глоби, като поверите счетоводството си на професионалистите от Balance.bg в София. Експертите на Balance.bg следят всеки детайл от нормативната уредба ежедневно, превръщайки сложните данъчни регулации в предвидим и управляем процес, който защитава финансовите интереси на клиентите.

Наближава крайният срок! Не чакайте последния момент, за да избегнете срив в системите на НАП. Свържете се с Balance.bg, за да подадем вашите декларации коректно и навреме. С правилния партньор, адаптацията към новите цифрови стандарти спира да бъде заплаха и се превръща в катализатор за по-ефективно и прозрачно управление на вашия бизнес.