Важни промени в ЗКПО и ДОПК след еврото, които касаят всяко дружество – Счетоводни казуси при курсови разлики, договори и фактуриране

Приемането на еврото като официална валута в Република България от 1 януари 2026 г. бележи кулминацията на дългогодишен интеграционен процес, но същевременно отваря кутията на Пандора за корпоративното счетоводство и данъчното отчитане. Месеци след официалното преминаване към единната европейска валута, гратисните периоди за адаптация на бизнеса изтичат безвъзвратно. Контролните органи в лицето на Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) преминават от фаза на писмени предписания към налагане на ефективни, безкомпромисни имуществени санкции за неспазване на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

Законодателната рамка създава сложна мрежа от изисквания, обхващаща всичко – от превалутирането на исторически активи и пасиви до прецизната настройка на софтуерите за управление на продажбите (СУПТО). Незнанието на закона не оправдава никого, а липсата на техническа и счетоводна готовност води до блокиране на оперативната дейност и автоматични административни наказания. Настоящата публикация има за цел да разгледа в дълбочина най-критичните счетоводни казуси евро, да анализира актуалните счетоводни новини и да предостави стратегическо ръководство за навигиране в новата фискална реалност.

Кого засяга промяната и какви са системните рискове?

Трансформацията не подминава нито един икономически субект. Регулаторната рамка ангажира микропредприятията, едноличните търговци, големите корпоративни структури, както и всички финансови институции. Въпреки че периодът на двойно обращение на лева и еврото приключи в края на първия месец от въвеждането на новата валута, дългосрочните счетоводни ефекти ще продължат да оказват влияние през целия отчетен период на 2026 г., особено при предстоящото подаване на ГФО и съставянето на годишните данъчни декларации.

Експертите на Balance.bg алармират за сериозни системни рискове, произтичащи от подценяването на математическите правила за превалутиране. Неправилното изчисляване на курсови разлики при стари договори, грешките в алгоритмите на ERP системите и несъответствията в подадените към НАП данни могат да доведат до отхвърляне на данъчни декларации, което автоматично генерира санкции за неспазване на законоустановените срокове НАП.

Анализ на регулаторната рамка за превалутиране и закръгляне

В основата на всички счетоводни процеси през 2026 г. стои неотменимият принцип за неутралност и точност при превалутирането. Съгласно чл. 5 във връзка с чл. 12 от ЗВЕРБ, преминаването от левове към евро се извършва единствено чрез точно прилагане на пълния цифров размер на фиксирания официален обменен курс от 1.95583.

Математическият капан на умножението

Масова практика сред софтуерните разработчици и неопитните счетоводители е използването на съкратени форми на обменния курс (например 1.95 или 1.96) или прилагането на обратния коефициент на умножение (0.51129) с цел оптимизация на изчислителните процеси. Законът изрично забранява този подход.

Всяко преизчисляване на стойности трябва да се осъществява единствено чрез делене на левовата сума на пълния шестцифрен курс (1.95583). Използването на коефициент за умножение генерира отклонения във втория или третия знак след десетичната запетая при по-големи суми. Това на пръв поглед незначително отклонение от няколко евроцента води до разминаване между данъчната основа и начисления ДДС във фактурите. При подаване на месечните справки-декларации по ЗДДС, сървърите на НАП засичат математическото несъответствие, отхвърлят файла и излагат фирмата на риск от санкция за неподадена декларация.

Стандартни срещу специализирани правила за закръгляване

Законодателят предвижда два напълно различни режима за закръгляване на получените след деленето стойности в евро, които изискват различно счетоводно третиране.

Режим на закръгляване	Нормативно основание	Механизъм на прилагане	Счетоводни и данъчни последици
Общо математическо правило	Чл. 13 от ЗВЕРБ	Ако третият знак след десетичната запетая е по-малък от 5, вторият знак остава непроменен. Ако е равен или по-голям от 5, вторият знак се увеличава с единица.	Прилага се за всички търговски сделки, цени на стоки, услуги, фактуриране и превалутиране на активи и пасиви. Възникналите разлики от закръгляване при активи и пасиви се отчитат като текущи приходи или разходи.
Специално правило за възнаграждения	Чл. 45 от ЗВЕРБ	Ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая задължително се увеличава с една единица.	Прилага се изключително за трудови възнаграждения, обезщетения, парични и социални помощи и пенсии. Закръгляването е винаги във финансова полза на служителя.

Специалното правило по чл. 45 от ЗВЕРБ създава специфичен казус за работодателите. При превалутиране на начислени, но неизплатени възнаграждения и бонуси към персонала към 31 декември 2025 г., разликата от това „изкуствено“ закръгляване нагоре остава изцяло в тежест на платеца на дохода (работодателя). При големи предприятия с хиляди служители, тази на пръв поглед микроскопична разлика акумулира реален счетоводен разход, който трябва да бъде коректно отразен във ведомостите и признат за данъчни цели.

Трансформация на процеса по фактуриране и софтуерна готовност

Преминаването към еврото налага тотална ревизия на процесите по издаване на първични счетоводни документи. Съгласно Закона за счетоводството и разпоредбите на ЗВЕРБ, основната валута на всички счетоводни документи, съставяни след 1 януари 2026 г., е единствено еврото.

Данъчни изисквания към фактурите

В общественото пространство и сред бизнес средите дълго време битуваше сериозно объркване относно това дали фактурите подлежат на двойно обозначаване (едновременно в левове и евро). Законът внася категорична яснота: разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 5 от ЗВЕРБ изрично изключва документите по чл. 112 от ЗДДС – фактурите, кредитните и дебитните известия – от задължението за двойно обозначаване.

Следователно, всяка фактура, издадена през 2026 г., съдържа стойности единствено в евро. Особено внимание изискват „преходните“ фактури – документи, издавани през 2026 г., но документиращи данъчни събития, настъпили в края на 2025 г. (например комунални услуги, телекомуникации или абонаментни договори за декември). В тези хипотези фактурата се издава в евро, но счетоводното ѝ отразяване в предходния отчетен период (2025 г.) налага обратно превалутиране в левове по официалния курс, за да се гарантира съпоставимост на финансовите отчети.

Регулации при касовите апарати и СУПТО

Изискванията към фискалните устройства бяха обект на двустепенна регулация, заложена в чл. 20 от ЗВЕРБ, която доведе до необходимост от мащабни софтуерни актуализации.

Тип устройство	Изисквания в периода на двойно обозначаване (до август 2026 г.)	Оперативни изисквания за регистрация на оборот (от 01.01.2026 г.)
Стандартни фискални устройства (касови апарати)	Задължително отпечатване на фискалния бон на общата крайна сума едновременно в лева и евро, заедно с официалния валутен курс.	Устройството регистрира, натрупва и отчита оборотите във фискалната си памет и към сървърите на НАП единствено и само в евро и евроцентове.
Автомати на самообслужване (вендинг машини)	Неприложимо двойно обозначаване на самия бон, но задължение за информационни табели на машината.	Нулев гратисен период. От 00:00 ч. на 1 януари 2026 г. всички автомати оперират, приемат плащания и връщат ресто изцяло и само в евро.

Липсата на синхронизация между визуализираната сума на етикета, математически превалутираната стойност в СУПТО софтуера и фискалния бон е сред най-честите причини за налагане на санкции при внезапните съвместни проверки на НАП и КЗП, които стартираха активно след приключването на адаптационните гратисни периоди.

Управление на курсови разлики и счетоводно отчитане по ЗКПО

Адаптирането на информационните системи и преизчисляването на историческите бази данни е регламентирано в Глава четвърта от ЗВЕРБ (чл. 48). Процесът изисква прецизно счетоводно третиране, тъй като генерира курсови разлики с директен данъчен ефект.

Двустепенно превалутиране на активи и пасиви

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗВЕРБ, на датата на въвеждане на еврото всички крайни салда по счетоводните сметки в левове към 31 декември 2025 г. се преизчисляват в евро, за да се формират началните салда за 2026 г.. Експертите на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) посочват, че този процес се извършва в две стъпки:

1. Аритметично преизчисляване: Всяка позиция (отделен актив или пасив) се превалутира аналитично от левове в евро, спазвайки правилото за делене на 1.95583 и закръгляване.
2. Счетоводно равнение: Поради математическите закръглявания на хиляди отделни аналитични партиди (например складови наличности или клиентски задължения), сборът им в евро често не съвпада с механично превалутираното общо синтетично салдо на сметката.

Възникналите от това закръгляване курсови разлики (положителни или отрицателни) се отчитат като текущи счетоводни приходи или разходи през 2026 г. Най-важният аспект за бизнеса е, че тези курсови разлики се признават за данъчни цели по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в годината на тяхното счетоводно отчитане. Това означава, че те директно ще увеличат или намалят корпоративния данък, дължим при предстоящото подаване на ГФО и годишни данъчни декларации за 2026 г.

Превалутиране на собствения капитал и Търговския регистър

Когато салдата по счетоводните сметки касаят собствения капитал (записан капитал, резерви, неразпределена печалба), законодателят предвижда различен подход. Разликите от преизчисляването на капитала не се отчитат в текущия финансов резултат (не минават през отчета за приходите и разходите), а се отнасят директно в собствения капитал – най-често като увеличение или намаление на неразпределената печалба или непокритата загуба от минали години.

Механизмът на трансформация на капитала зависи от правноорганизационната форма:

• При ООД / ЕООД: Записаният дружествен капитал се превалутира глобално, като вписаната стойност в левове се дели на официалния курс. След това новата стойност в евро се разпределя между съдружниците пропорционално на техните проценти на участие преди превалутирането. Търговският закон бе изменен, за да позволи минималната стойност на един дружествен дял да бъде един евроцент. Ако поради закръглявания се получи разминаване, законът позволява на съдружниците да приемат решение за изменение на капитала с до 5% по изключително облекчен ред.
• При АД / КДА: Процесът е обратен. Първо се превалутира в евро номиналната стойност на една акция (като се закръглява до втория знак). След това тази нова единична номинална стойност се умножава по общия брой емитирани акции. Това гарантирано генерира математическа разлика спрямо автоматично превалутирания общ размер на капитала. Тази разлика дружеството трябва да признае в своите хронологични регистри през 2026 г. като корекция на резервите или неразпределената печалба.

Превалутирането на капитала в Търговския регистър се извършва служебно и автоматично от Агенцията по вписванията в деня на въвеждане на еврото. Въпреки това, търговските дружества носят отговорност да отразят промените в своите устави и учредителни актове. Макар да се обсъжда отпадането на фиксирания краен срок за тази административна тежест, самото задължение за привеждане на корпоративните документи в съответствие с новия валутен режим остава в сила.

Промени в ДОПК: Как НАП приема декларации и плащания

Въвеждането на еврото доведе до фундаментални промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) по отношение на декларирането на данъци и такси, обмена на информация и събирането на публични вземания. Експертите на Balance.bg подчертават няколко критични правила, чието неспазване води до отхвърляне на декларации и административни глоби.

Деклариране на минали срещу бъдещи периоди

Паричните стойности в данъчните и осигурителните декларации, които се подават за бъдещи или текущи данъчни периоди (след 1 януари 2026 г.), се посочват задължително в евро.

Особен случай възниква при подаването на коригиращи декларации или при издаването на ревизионни актове за данъчни събития, настъпили преди въвеждането на еврото (до края на 2025 г.). В тези документи паричните стойности, формиращи данъчната основа, се посочват в паричната единица, която е била официална в края на съответния период – тоест в левове.

Внасяне на публични задължения

Независимо от факта, че даден ревизионен акт или коригираща декларация за стар период може да съдържа левови стойности като база за изчисление, самото задължение за плащане към бюджета, респективно сумата за възстановяване от НАП, абсолютно винаги се превалутира и се нарежда/получава в евро.

Всяка счетоводна кантора в София и страната трябва стриктно да следи банковите реквизити и валутата на превода към републиканския бюджет. Преводи в левове след изтичането на първоначалния гратисен период се отхвърлят автоматично от платежните системи, което води до натрупване на наказателни лихви и просрочия поради формално неплащане в срок.

Същото правило важи и за местните данъци и такси. Съобщенията за задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, изпращани от общините след 1 януари 2026 г., съдържат парични стойности изключително в евро, превалутирани автоматично от предишните им левови размери.

Преглед и анексиране на търговски договори

Един от основополагащите стълбове на ЗВЕРБ е принципът на правната сигурност, приемствеността и непрекъснатостта на договорите (чл. 11 от ЗВЕРБ). Преминаването на държавата към еврозоната не представлява форсмажорно обстоятелство. То не засяга действието на съществуващите правни инструменти, не освобождава нито една от страните от нейните задължения и категорично не дава право за едностранно изменение или предсрочно прекратяване на договори.

Всички позовавания на българския лев в договори (търговски, трудови, кредитни, лизингови), сключени преди 2026 г., се четат автоматично като позовавания на еврото, преизчислени по фиксирания курс от 1.95583. При кредитните договори с фиксиран лихвен процент, банките са задължени да запазят същия размер на лихвата, без право да влошават условията за кредитополучателя под предлог превалутиране.

Въпреки тази нормативна защита на автоматизма, експертите съветват бизнеса да извърши детайлен преглед на дългосрочните си контракти. Макар законът да не изисква задължително преподписване, сключването на анекси към съществуващите договори (особено тези с множество поетапни плащания, сложни ценови листи и специфични неустойки) е силно препоръчително. Това елиминира търговската несигурност относно закръгляванията на единичните цени, които в противен случай биха генерирали постоянни разминавания между договорената стойност, издадената фактура и реално постъпилото банково плащане.

САНКЦИИ ПРИ НЕСПАЗВАНЕ: Измерение на фискалния риск

Периодът, в който държавните институции проявяваха толерантност и издаваха единствено писмени предписания с цел адаптация на бизнеса, приключи. Към момента КЗП и НАП осъществяват съвместни, масирани проверки, като налагат ефективни глоби и имуществени санкции с безкомпромисна строгост.

Законодателят предвиди драконовски мерки срещу опитите за спекула и неспазване на правилата за прозрачност. Важно е да се отбележи, че макар в първоначалния текст на ЗВЕРБ санкциите да бяха разписани в левове, след влизането на страната в еврозоната всички административни глоби се събират в евро, превалутирани по официалния курс.

Размерите на основните глоби и имуществени санкции съгласно разпоредбите на чл. 59 от ЗВЕРБ са следните:

Вид нарушение	Субект на нарушението	Размер на санкцията (в ЕВРО)	Законово основание и последици
Необосновано повишаване на цените	Юридически лица и ЕТ (търговци)	От 2,556.46 EUR до 51,129.19 EUR (еквивалент на 5,000 лв. – 100,000 лв.). При повторно нарушение – до 102,258.38 EUR.	Липса на обективни икономически фактори (напр. ръст в цени на горива, ток) за повишаване на цената при превалутиране. При системни нарушения от големи вериги, санкцията може да достигне 0.5% от годишния оборот (до 511,291.88 EUR).
Нарушаване на правилата за етикетиране и обозначаване	Юридически лица и ЕТ	От 511.29 EUR до 5,112.92 EUR (еквивалент на 1,000 лв. – 10,000 лв.).	Неспазване на изискванията за прозрачност, използване на подвеждащи шрифтове или неточен валутен курс на етикетите.
Нарушения при връщане на ресто и физически транзакции	Физически лица (касиери, управители)	От 306.77 EUR до 3,579.04 EUR (еквивалент на 600 лв. – 7,000 лв.). При повторно нарушение – до 7,158.09 EUR.	Отказ да се върне ресто в правилната валута според правилата на ЗВЕРБ или отказ да се приемат законни платежни средства.
Неподаване на информация към платформата на КЗП	Големи търговци на дребно (оборот над 5,112,918.81 EUR / 10 млн. лв.)	От 5,112.92 EUR до 51,129.19 EUR.	Непредоставяне на ежедневен масив от данни в машинночетим формат за цените на стоките от голямата потребителска кошница към портала „Колко струва“.

Глобите се определят индивидуално, като се отчитат тежестта, продължителността и икономическите последици от нарушението. Забавянето при предоставяне на изискана от НАП, КЗП или КФН информация (със срок не по-кратък от 5 работни дни) също подлежи на тежки имуществени санкции.

Често задавани въпроси (FAQ) относно тълкуването на промените

Въпрос 1: Задължително ли е да изписваме общите суми едновременно в лева и евро върху издаваните от нас фактури през 2026 г.?

Отговор: Категорично не. Нормативната уредба, по-специално чл. 15, ал. 3, т. 5 от ЗВЕРБ, изрично изключва фактурите, кредитните и дебитните известия (документите по чл. 112 от ЗДДС) от обхвата на задължението за двойно обозначаване. Всички фактури след 1 януари 2026 г. се съставят и издават изцяло и единствено в евро.

Въпрос 2: Фирмата ни има неразплатени задължения към доставчици от 2025 г. Трябва ли да анексираме договорите, за да извършим плащанията през 2026 г.?

Отговор: Правно задължение за анексиране не съществува. Съгласно принципа на приемственост (чл. 11 от ЗВЕРБ), старото задължение в левове автоматично се трансформира в задължение в евро по фиксирания курс от 1.95583. Достатъчно е да наредите съответната сума в евро чрез банката си. Анексирането обаче е препоръчително от счетоводна гледна точка при сложни, дългосрочни договори с регулярни доставки, за да се изчистят евентуални разминавания от закръглявания на единичните цени.

Въпрос 3: Как се осчетоводява курсовата разлика, възникнала при превалутирането на основния капитал на Акционерно дружество (АД)?

Отговор: Заради специфичния метод при АД (където се превалутира и закръглява номиналът на всяка отделна акция, а не общият капитал), неизбежно възниква математическа разлика спрямо автоматично превалутирания общ размер. Съгласно чл. 48 от ЗВЕРБ, тези специфични разлики от преизчисляването на капитала не се признават в текущия финансов резултат, а се отчитат директно в собствения капитал – като увеличение или намаление на неразпределената печалба (или непокритата загуба) от минали години.

Въпрос 4: Как трябва да процедираме, ако клиент иска да плати дължимата сума в брой с левове, а ние сме търговски обект?

Отговор: Към настоящия момент (месеци след 1 януари 2026 г.), периодът на двойно обращение е безвъзвратно изтекъл. Българският лев отдавна е загубил статута си на законно платежно средство в търговската мрежа. Приемането на левове в брой при търговски транзакции е недопустимо и подлежи на санкция. Единственият начин за реализиране на стойността на левовите банкноти и монети е тяхната обмяна в Българската народна банка, кредитните институции (банките) или „Български пощи“, като след първите 6 месеца на годината търговските банки вече имат право да начисляват такси за тази услуга.

Въпрос 5: Как НАП ще третира разминавания от няколко евроцента при декларирането на ДДС, породени от ERP софтуера ни?

Отговор: НАП прилага нулева толерантност към математически грешки, породени от използването на грешен алгоритъм за превалутиране (напр. умножение по 0.51129 вместо делене на 1.95583). Сървърите автоматично засичат несъответствието между данъчната основа и начисления ДДС, което води до отхвърляне на файла. Отхвърлената справка-декларация се счита за неподадена, което автоматично активира санкциите по ЗДДС и ДОПК за изпуснат срок.

Законодателството в България се променя постоянно. Застраховайте бизнеса си от глоби, като поверите счетоводството си на професионалистите от Balance.bg в София.