Pass-Through Данъчно Облагане в САЩ и Ефектите му Върху Българските Резиденти: Стратегическо Корпоративно Планиране и Данъчна Оптимизация през 2026 Година

Американската Данъчна Система и Концепцията за Преходно Облагане

По време на мандата на президента Тръмп в Съединените американски щати беше приета мащабна данъчна реформа, която продължава да оказва фундаментално влияние върху международното данъчно планиране и корпоративното структуриране дори и днес, през 2026 година. Наред с други значими икономически промени, тази реформа затвърди и оптимизира така нареченото pass-through данъчно облагане. Този специфичен данъчен режим засяга пряко малките и средни бизнеси в глобален мащаб и има изключително пряко отношение към българските граждани и местни лица, които учредяват, притежават и управляват компании в САЩ.

Трудно е да се даде напълно адекватен и точен превод на термина на български език, тъй като в българското данъчно право и в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) просто няма легален термин с такъв точен аналог. Вероятно най-близкото по значение определение би бил изразът „преходно облагане“ или концепцията за „прозрачно дружество“. Използването на тези термини в настоящия анализ се прави с ясната идея, че подобно легално понятие в българската правна доктрина не съществува в същия контекст.

Pass-through облагането в САЩ се прилага най-значимо към американските еквиваленти на дружества с ограничена отговорност, известни като LLC (Limited Liability Company). Тези структури се квалифицират като преходни дружества за данъчни цели. На практика това означава, че приходите на компанията не се облагат по стандартния двустепенен начин, характерен за класическите корпорации – първо с корпоративен данък на ниво дружество, а впоследствие и с данък върху дивидента при разпределение на печалбата към акционерите. Напротив, при pass-through режима печалбата преминава директно през дружеството и се третира като личен доход на самия собственик или на съдружниците, които са крайните бенефициенти на икономическата дейност.

С оглед на факта, че от 01.01.2026 г. България официално стана част от Еврозоната, всички прагове, санкции и финансови показатели в настоящия експертен доклад са изразени изключително в евро. Анализите, извършвани от експертите на правно-счетоводна кантора Balance.bg, категорично сочат, че правилното структуриране на подобни дружества може да доведе до значителни данъчни предимства, но едновременно с това крие и съществени рискове при неспазване на регулациите както пред американската данъчна администрация (IRS), така и пред Националната агенция за приходите (НАП) в България. Днешният експертен доклад е посветен на изчерпателния анализ на тази тема.

Механика на „Pass-Through“ Данъчното Облагане в САЩ

За да се разбере напълно влиянието на американското данъчно законодателство върху българските резиденти, е необходимо да се разгледа детайлно механизмът, по който функционира едно LLC в САЩ.

Правен Статут срещу Данъчен Статут

В САЩ съществува ясно разграничение между правния статут на едно дружество и неговия данъчен статут. От правна гледна точка, LLC е самостоятелно юридическо лице, което осигурява ограничена отговорност на своите собственици (наричани „членове“ или members). Това означава, че личните активи на собственика са защитени от кредиторите на бизнеса.

Въпреки това, за целите на федералното данъчно облагане, Службата за вътрешни приходи на САЩ (IRS) прилага различен подход. Едно LLC с единствен собственик (Single-Member LLC), притежавано от чуждестранно лице, по подразбиране се третира като „пренебрегната единица“ (disregarded entity). Самото LLC не подава стандартна корпоративна данъчна декларация и не плаща федерален данък върху доходите в САЩ. Вместо това, данъчните последици, както и задълженията за деклариране на доходите, се отнасят директно към собственика на капитала.

Правен аспект	Данъчен аспект (IRS)
Самостоятелно юридическо лице	Пренебрегната единица (Disregarded Entity)
Ограничена отговорност за собственика	Собственикът е пряко отговорен за данъците
Сключва договори от свое име	Доходите се отчитат в личната декларация на собственика
Притежава собствени активи	Активите се разглеждат като активи на собственика за данъчни цели

Как се Декларира Pass-Through Доход в САЩ?

Печалбата на едно LLC следва да се декларира като личен доход на едноличния собственик на капитала му. В стандартния случай за американски граждани, това се случва чрез аналога на българската годишна данъчна декларация (Form 1040). Когато обаче собственикът е чуждестранно лице (Non-Resident Alien), ситуацията става значително по-комплексна.

Ако собственикът на фирмата, който е и краен бенефициент на печалбата ѝ, не е установен в САЩ, той ще дължи данък пред IRS само върху приходи, които са ефективно свързани с търговия или бизнес в САЩ (Effectively Connected Income – ECI). Доходът следва да се квалифицира като такъв от стопанска дейност и е приравнен на дохода на едноличен търговец (sole proprietorship).

Американски Данъчни Задължения за Български Граждани

На този етап ситуацията започва да придобива интересен и специфичен характер. Кога един български гражданин, притежаващ американско LLC, действително дължи данък в САЩ?

Установяване на „US Trade or Business“ (USTB)

За да подлежи на облагане в САЩ, дейността на чуждестранното лице трябва да формира „US Trade or Business“ (търговия или бизнес в САЩ). Това обикновено изисква физическо присъствие – нает персонал на територията на САЩ, притежание на складови бази, офиси или физически съоръжения, от които се извършва дейността. Ако българският предприемач оперира изцяло дигитално от територията на България (например разработва софтуер, предоставя онлайн консултации или управлява електронен магазин без физически склад в САЩ), се счита, че той няма ефективно свързан доход (ECI) в САЩ.

Ролята на Спогодбата за Избягване на Двойното Данъчно Облагане (СИДДО)

Това е особен тип доход, който често се обсъжда в контекста на международните данъчни спогодби. Съгласно действащата СИДДО между Република България и САЩ, доходът от стопанска дейност е доход, който се облага единствено в държавата, в която съответната дейност се извършва.

Ако дейността се извършва в САЩ чрез физическо място на стопанска дейност (офис, фабрика, работилница, магазин, склад), доходът ще подлежи на облагане в САЩ. Това налага ясния извод, че български гражданин ще дължи данък от pass-through данъчно облагане в САЩ на негова фирма само и единствено, когато:

1. Живее физически в САЩ и е американски данъчен резидент, ИЛИ
2. Ако не живее в САЩ, дейността на бизнеса му се извършва чрез физическо място на стопанска дейност (Permanent Establishment) на територията на Съединените щати.

Ако нито едно от тези две условия не е изпълнено, българският собственик не дължи федерален данък върху печалбата в САЩ. Спогодбата предотвратява двойното облагане, като предоставя изключителното право на облагане на държавата, в която лицето е местно – в случая България.

Избягване на 30% Данък при Източника и Формуляр W-8BEN-E

Много често българските компании, опериращи на американския пазар чрез платформи като PayPal, Stripe, Upwork, Google или Meta, се сблъскват с проблема на удържания данък при източника. Според американското законодателство, платците на доходи към чуждестранни лица са задължени да удържат 30% данък при източника (withholding tax).

За да се избегне това 30-процентово удръжане, българският собственик трябва да докаже своя чуждестранен статут и да се позове на СИДДО между България и САЩ. Най-важният документ за тази цел е формулярът W-8BEN-E (за юридически лица) или W-8BEN (за физически лица). Този формуляр представлява декларация, че компанията не е американско данъчно задължено лице за целите на подоходното облагане. Чрез правилното му попълване, българският бизнес се квалифицира за 0% ставка на данъка при източника в САЩ.

Тежестта на Административния Контрол: IRS Формуляр 5472 и Проформа 1120

Една от най-големите заблуди сред българските предприемачи е, че след като тяхното LLC е disregarded entity и не дължи данък в САЩ, те нямат никакви административни задължения към IRS. Това е фундаментална грешка, която може да доведе до катастрофални финансови последици.

Същност на Формуляр 5472

Въпреки че самото дружество не плаща данък, IRS налага изключително строги изисквания за прозрачност и отчетност с цел предотвратяване на прането на пари и укриването на данъци. Всяко LLC с един собственик, притежавано от чуждестранно лице, е задължено да подава Формуляр 5472 (Form 5472), придружен от проформа на корпоративната данъчна декларация Формуляр 1120 (Pro Forma Form 1120).

Формуляр 5472 е информационна декларация, която се изисква от всяка американска корпорация, в която поне 25% от собствеността принадлежи на чуждестранно лице, както и от всички чуждестранно притежавани disregarded entities. Формулярът служи на IRS за мониторинг на трансграничните транзакции и предотвратяване на злоупотреби с трансферното ценообразуване.

Какво Представлява „Отчетима Транзакция“ (Reportable Transaction)?

Задължението за подаване на Формуляр 5472 възниква, когато е налице „отчетима транзакция“ между LLC-то и свързано лице (най-често самият чуждестранен собственик). Дефиницията за транзакция е изключително широка и не се ограничава само до генерирането на приходи. Тя включва:

• Първоначални капиталови вноски за учредяване на фирмата.
• Тегления на средства от собственика (distributions).
• Заеми между собственика и компанията (дори и безлихвени).
• Плащания за услуги, наеми, роялти или лихви.
• Непарични транзакции, като използване на интелектуална собственост.

Важно: Дори ако LLC-то не е генерирало никакви приходи от клиенти през годината (има нулев оборот), но собственикът е превел еквивалента на 100 евро за покриване на държавните такси за регистрация, това формира отчетима транзакция. Неподаването на Формуляр 5472 в този сценарий на „нулев доход“ води до същите тежки санкции.

Драконовски Санкции при Неспазване

Американската данъчна администрация е безкомпромисна по отношение на Формуляр 5472. Според актуалните правила за 2026 г., санкцията за неподаване, закъсняло подаване или подаване на непълен/некоректен формуляр възлиза на колосалната сума от 23 250 евро (еквивалент на статутарно определените 25 000 щатски долара) за всяка отделна година и за всеки отделен формуляр.

Ако нарушението не бъде отстранено в рамките на 90 дни след получаване на официално уведомление от IRS, се начислява допълнителна глоба от нови 23 250 евро за всеки следващ 30-дневен период на забава. Не съществува давностен срок за тези санкции, което означава, че IRS може да наложи глобите години след извършване на нарушението.

Вид Нарушение спрямо IRS	Размер на Санкцията (в евро)	Честота на Начисляване
Неподаване на Формуляр 5472	23 250 EUR	Еднократно (базова глоба)
Подаване на непълен формуляр	23 250 EUR	Еднократно (базова глоба)
Продължаващо неспазване (след 90 дни)	23 250 EUR	За всеки 30-дневен период на забава

Срокове за Подаване

За LLC-та, чиято финансова година съвпада с календарната (какъвто е стандартният случай), Формуляр 5472 и проформа 1120 трябва да бъдат подадени до 15 април на следващата година. Съществува възможност за удължаване на срока с шест месеца (до 15 октомври) чрез подаване на Формуляр 7004 преди изтичането на първоначалния срок. Специфичното тук е, че за разлика от повечето съвременни данъчни декларации, чуждестранно притежаваните disregarded entities не могат да подават тези формуляри електронно – те трябва да бъдат изпратени по пощата или по факс до специализирания център на IRS в Огдън (Ogden).

Прецизността при администрирането на тези процеси е от критично значение. Правно-счетоводна кантора Balance.bg предоставя специализирано съдействие на своите клиенти, гарантирайки стриктно спазване на всички срокове и процедури пред американската данъчна администрация, за да се елиминира рискът от тези разрушителни за бизнеса финансови санкции.

Данъчна Резиденция и Третиране на Доходите в България през 2026 година

Какво се случва, когато не се дължи данък в САЩ? В този случай, съгласно Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, данък върху дохода следва да бъде платен в България. В САЩ се представя формуляр за ползване на спогодбата и доходът се третира като освободен. Но как точно българското законодателство третира този специфичен pass-through доход?

Критерии за Данъчна Резиденция

Съгласно българското данъчно право, едно физическо лице е местно за данъчни цели (данъчен резидент на България), ако отговаря на поне един от следните критерии:

1. Има постоянен адрес в България, но само ако центърът на жизнените му интереси също се намира в страната.
2. Пребивава на територията на страната за повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. В този случай лицето става местно за календарната година, в която е надхвърлен 183-ият ден.
3. Изпратено е в чужбина от българската държава или от българско предприятие.
4. Центърът на жизнените му интереси (лични, семейни и икономически връзки) се намира безспорно в България.

Местните физически лица са задължени да декларират пред Националната агенция за приходите своите глобални (световни) доходи, включително доходите, генерирани чрез чуждестранни юридически лица като американските LLC.

Сблъсъкът на Правните Системи: Фикцията в Правото

Третирането на фирмен доход като личен такъв в САЩ е класически пример за правна фикция. Фикцията, казано с прости думи, означава да се приеме за вярно в правото нещо, което фактически не съществува в материалния свят. Доходът де факто е генериран от юридическото лице (фирмата), но съгласно законодателството на САЩ се приема за личен доход на физическото лице.

Аналог на тази специфична фикция в българското право няма. Това, че даден доход се приема за личен в САЩ, категорично не означава, че същото ще се отнася и за България. У нас доходът ще продължи да се третира като такъв на юридическото лице.

Националната агенция за приходите (НАП) последователно изразява становището, че независимо от статута на „прозрачно дружество“ (disregarded entity) по чуждото право, за целите на българското законодателство американското LLC представлява чуждестранно юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Този концептуален сблъсък между двете правни системи създава най-големите предизвикателства пред данъчното планиране.

Рискът от Формиране на „Място на Стопанска Дейност“ в България

Най-същественият казус, пред който са изправени собствениците на американски компании, базирани в България, е рискът от възникване на място на стопанска дейност (МСД) на територията на страната.

Концепцията за Място на Ефективно Управление

Потенциален и много реален проблем може да бъде ситуацията, при която американското дружество няма никакви служители извън България. То се управлява изцяло от България, собственикът му е българско местно лице и всички стратегически бизнес решения се вземат от територията на страната.

Според § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), място на стопанска дейност е определено място, чрез което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната. Това включва и мястото на управление.

Когато български ИТ специалист, консултант или предприемач управлява своето LLC от домашния си офис в София, сключва договори с клиенти през интернет и извършва фактическата работа в България, НАП има пълното правно основание да приеме, че чуждестранното дружество осъществява дейността си чрез място на стопанска дейност (място на ефективно управление) в България.

Облагане с Корпоративен Данък по ЗКПО

Последствията от формирането на място на стопанска дейност са значителни. Това означава, че НАП третира дохода не като личен доход на физическото лице (както прави IRS в САЩ), а като корпоративна печалба, реализирана в България от чуждестранно юридическо лице.

Следователно, печалбата, разпределима към това място на стопанска дейност, подлежи на облагане с български корпоративен данък. От 2026 г. корпоративната данъчна ставка в България остава една от най-конкурентните в Европейския съюз – плосък данък от 10% върху печалбата.

Американското дружество, макар и регистрирано в Уайоминг или Делауеър, ще трябва да води счетоводство съгласно българските стандарти за дейността си в страната, да съставя финансов отчет и да подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в НАП.

Дивидентно Облагане и Международни Парадокси

Имайки предвид, че доходът не е личен съгласно българското право, той ще подлежи на облагане на физическо ниво чак когато фактически премине от дружеството към неговия собственик.

Данък върху Дивидентите в България

Този трансфер на средства от фирмената към личната банкова сметка ще се третира като разпределение на печалба – дивидент. Дивидентът подлежи на данъчно облагане в България, като данъчната ставка е 5%. Този данък се удържа и внася от платеца на дохода, или се декларира от физическото лице, в зависимост от конкретната структура на изплащане.

Парадоксът с Данъка при Източника в САЩ

Дължи ли се данък при източника за дивидента в САЩ? Спогодбата между България и САЩ изрично казва, че местно за България лице, което получава дивиденти от американска компания, дължи данък в САЩ. Този данък е обикновено 10% и се удържа при източника (withholding tax). В България се признава правото на данъчен кредит съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. Това означава, че платеният в САЩ данък се признава в България и намалява или елиминира българското задължение.

Проблемът и едновременно с това огромното предимство се крие във факта, че в САЩ доходът от disregarded entity изобщо не се третира като дивидент. За американската администрация това е pass-through доход, който вече е „преминал“ към собственика. Следователно, юридически не се разпределя печалба и не се изплащат дивиденти в смисъла на американското корпоративно право. Целият смисъл на pass-through механизмите е именно да се избегне дивидентното облагане.

В тази връзка, дивидентът ще бъде третиран като такъв само в България и върху него няма да се удържа никакъв данък при източника в САЩ. Българският собственик ще плати 10% корпоративен данък върху печалбата на МСД и 5% данък върху дивидента при изтегляне на средствата, постигайки обща ефективна данъчна тежест от 14.5% – изключително благоприятен процент в глобален мащаб.

Експертите от правно-счетоводна кантора Balance.bg обръщат специално внимание на факта, че подобна структура изисква перфектна счетоводна документация. Всяко прехвърляне на средства трябва да бъде надлежно документирано с решения за разпределение на дивидент, за да издържи на евентуална ревизия от НАП.

ДДС Регулации и Новите Прагове за 2026 година

Един от най-критичните аспекти при структурирането на международен бизнес е управлението на Данъка върху добавената стойност (ДДС). От 1 януари 2026 г. влязоха в сила мащабни промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), свързани с пълното транспониране на Директива (ЕС) 2020/285 относно специалния режим за малките и средни предприятия (SME).

Новият Праг за Задължителна Регистрация в Евро

С официалното приемане на еврото в България от 01.01.2026 г., старият праг за задължителна регистрация по ДДС от 100 000 лева остана в историята. Новият праг, закотвен в чл. 96 от ЗДДС, е точно 51 130 евро облагаем оборот.

Още по-революционна е промяната в механизма, по който се изчислява този оборот. До 2025 г. включително, оборотът се следеше на база последните 12 последователни месеца (rolling period). Под новия режим от 2026 г., оборотът се изчислява изключително за текущата календарна година (от 1 януари до 31 декември). Това означава, че на 1 януари всяка година броячът на оборота за целите на регистрацията се нулира.

Параметър на ЗДДС	Стар Режим (до 31.12.2025)	Нов Режим (от 01.01.2026)
Праг за задължителна регистрация	100 000 BGN	51 130 EUR
Период на изчисляване	Последните 12 месеца	Текуща календарна година
Нулиране на оборота	Не се нулира	Да, на 1 януари всяка година
Срок за подаване на заявление	7 дни след превишаване	7 дни след превишаване

При надвишаване на прага от 51 130 евро, данъчно задълженото лице разполага със срок от 7 дни, за да подаде заявление за регистрация в НАП. Самата доставка, с която прагът се надвишава, остава без начислен ДДС. Данъкът става изискуем едва за доставките, извършени от следващия ден след превишаването.

Специални SME Режими в Европейския Съюз

Новата Глава 21б от ЗДДС въвежда два отделни режима, които значително облекчават административната тежест за малките предприятия:

1. Национален SME режим (чл. 168д от ЗДДС): Приложим за фирми с годишен оборот в България до 51 130 евро. Тези бизнеси са автоматично освободени от задължение за начисляване на ДДС за доставки с място на изпълнение в страната, без да е необходимо специално нотифициране на НАП.
2. Съюзен SME режим (чл. 168е от ЗДДС): Този режим позволява на българска фирма да бъде освободена от начисляване на ДДС и при доставки на стоки и услуги в други държави членки на ЕС. Условието е двойно: оборотът в България трябва да е под 51 130 евро, а общият годишен оборот в целия Европейски съюз не трябва да надвишава 100 000 евро. Лицата, ползващи този режим, получават специален ДДС номер с наставка „-EX“.

Място на Изпълнение при Услуги към САЩ

Много български предприемачи използват своите американски LLC структури (или дори български дружества) изключително за предоставяне на услуги към клиенти в САЩ – например разработка на софтуер, дигитален маркетинг, графичен дизайн или консултантски услуги.

В тези случаи от ключово значение е определянето на мястото на изпълнение на услугата. Според чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят на услугата е данъчно задължено лице (или дори незадължено, при определени условия извън ЕС), мястото на изпълнение е там, където е установен получателят.

Тъй като клиентите са установени в САЩ (извън Европейския съюз), мястото на изпълнение на тези услуги е извън територията на България. Според практиката на НАП, тези приходи не формират облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС и не участват във формирането на прага от 51 130 евро.

Въпреки това, ако дружеството закупува услуги от чужбина (например хостинг, реклама в Google/Meta, софтуерни лицензи), то може да подлежи на специфична регистрация по чл. 97а от ЗДДС, независимо от оборота си.

Глобалният Минимален Данък (Допълнителен Данък)

Разглеждайки данъчната рамка през 2026 г., не бива да се пренебрегва и въвеждането на глобалния минимален данък, имплементиран чрез Закона за корпоративното подоходно облагане в съответствие с Директивата на ЕС. За данъчни периоди, стартиращи след 31 декември 2024 г., българските предприятия, които са част от голяма многонационална група с консолидирани приходи над 750 милиона евро, са субект на минимална ефективна данъчна ставка от 15%.

Макар тази регулация рядко да засяга пряко малките собственици на LLC, тя налага нови безпрецедентни стандарти за данъчна прозрачност. Информационните декларации и уведомленията за преходните периоди следва да се подават в НАП в периода между 10 януари и 30 юни 2026 г.. Това е ясен сигнал, че данъчната среда става все по-стриктна и изисква безупречно професионално планиране.

Срокове за Деклариране и Електронни Услуги на НАП

Процедурите по деклариране на доходите изискват спазването на строги срокове:

• За физически лица (ЗДДФЛ): Годишната данъчна декларация по чл. 50 се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. При деклариране по електронен път чрез Квалифициран електронен подпис (КЕП) или Персонален идентификационен код (ПИК) в срок до 31 март, данъкоплатците могат да се възползват от 5% отстъпка от данъка за довнасяне, като абсолютният максимален размер на отстъпката е ограничен до 255,65 евро.
• За юридически лица и МСД (ЗКПО): Корпоративната данъчна декларация по чл. 92 се подава до 30 юни на следващата година. Данъкът върху дивидентите (5%) се декларира чрез декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента.

Националната агенция за приходите през 2026 г. предоставя широк набор от електронни услуги, позволяващи пълно дигитално обслужване на бизнеса, включително електронно подаване на декларации, искания за издаване на удостоверения за местно лице (за целите на СИДДО) и потвърждения за получаване на стоки с висок фискален риск.

Стратегически Насоки

Изводите от този задълбочен анализ са, че измененията в данъчните закони на САЩ и България създават изключително благоприятна ситуация за бизнеси, регистрирани в САЩ, които нямат физическо присъствие там. Инкорпорирането на преходно дружество (pass-through entity) дава достъп до американския пазар, улеснява работата с глобални платежни системи и повишава доверието на международните клиенти.

Въпреки това, потенциален и много сериозен проблем остава формирането на място на стопанска дейност в България. Управлението на чуждестранно дружество от територията на страната от местно лице означава, че НАП третира дохода като реализиран в България и налага облагане с 10% корпоративен данък и 5% данък върху дивидентите. Този комбиниран процент от 14.5% остава изключително атрактивен, но изисква перфектно счетоводно отчитане и изрядна корпоративна документация.

Същевременно, подценяването на административните задължения към IRS в САЩ крие огромен финансов риск. Неподаването на Формуляр 5472 и проформа 1120 за вашето disregarded entity може да доведе до автоматични глоби в размер на 23 250 евро на година, дори при нулев оборот.

За да се навигира успешно в тази комплексна международна среда, е необходима експертна намеса. Правно-счетоводна кантора Balance.bg предоставя на своите клиенти цялостни решения – от първоначалния анализ на данъчния риск, през структурирането на бизнеса, до ежедневното счетоводно обслужване и подаването на необходимите декларации както в България, така и в САЩ.

Професионална Консултация и Данъчна Защита

Не оставяйте бизнеса си на случайността. Грешките в международното данъчно планиране се наказват сурово както от IRS, така и от НАП.

За запазване на час за консултация с опитен данъчен адвокат в София или онлайн за други части на страната, свържете се с Правно-счетоводна кантора Balance.bg. Професионалният екип ще анализира Вашия специфичен казус, ще оптимизира данъчната Ви тежест и ще гарантира пълното Ви съответствие с най-новите регулации за 2026 година.