Непряка доказателствена сила на счетоводните записвания: Как НАП доказва скрито разпределение на печалбата при ревизия?

Данъчните ревизии отдавна не са само проверка на първични документи. Органите по приходите анализират целия паричен поток на предприятието и търсят разминавания между счетоводството, банковите движения и реалното състояние на активите. Един от най-тежките резултати от такъв анализ е установяването на скрито разпределение на печалбата при ревизия – с допълнителен корпоративен данък, данък върху дивидентите и имуществена санкция.

Особеното при тези случаи е, че НАП често използва собствените счетоводни записвания на дружеството като доказателство срещу него. В тази статия обясняваме как работи този механизъм, кои ситуации са най-рискови, какви са финансовите последици и какво може да направи бизнесът, за да се защити.

Проверка срещу ревизия: откъде започва рискът

Проверката по чл. 110 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е производство, в което органите по приходите изясняват факти и обстоятелства, но тя не завършва с ревизионен акт за установяване на задължения. Обикновено започва с искане за документи и писмени обяснения – често заради съмнения за касови наличности или за възстановяване на ДДС. Точно тук се събират данните, на които после може да стъпи ревизията.

Ревизията (чл. 114 и сл. от ДОПК) се възлага със заповед, приключва с ревизионен доклад и ревизионен акт и има за цел да установи задължения. Затова начинът, по който фирмата отговаря още на проверката – какви справки изпраща, какви обяснения дава, какви инвентаризационни описи подписва – често предопределя дали случаят ще стигне до ревизия. Повече за разликите вижте в статията Данъчна проверка срещу данъчна ревизия.

Доказателствената сила на счетоводството – и как се обръща срещу фирмата

Според чл. 51 от ДОПК редовно водените счетоводни записвания имат доказателствена сила. На пръв поглед това защитава предприятието – но същите записвания могат да бъдат използвани и като доказателство срещу него.

Най-честият пример е салдото по сметка 501 „Каса“. Когато дружеството обяви в годишния си финансов отчет значителна касова наличност, то на практика заявява, че тези пари съществуват и са генерирани от дейността му. Ако при внезапна инвентаризация парите липсват и няма документи за разходването им за целите на бизнеса, органите по приходите правят извода, че средствата са излезли в полза на собствениците. Така една „счетоводна“ разлика се превръща в скрито разпределение на печалбата.

Какво е скрито разпределение на печалбата

Определението е в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Най-общо това са начислени, изплатени или разпределени суми в полза на собственици, съдружници или свързани с тях лица, които не са свързани с дейността на дружеството или превишават обичайните пазарни нива. При ревизия органите по приходите търсят няколко типични индикатора.

Касови наличности, които ги няма

Натрупани суми в касата, които надхвърлят нуждите на бизнеса, са класически сигнал, че печалба се изтегля без облагане. Нерядко НАП изпраща покана по чл. 103 от ДОПК с предложение дружеството само да коригира декларациите си.

Лични разходи, осчетоводени като фирмени

Автомобили за лично ползване, ваканции, ремонти на лични имоти, плащания с фирмени карти за стоки без връзка с дейността. Освен че такъв разход не дава право на данъчен кредит по ЗДДС, той може да бъде третиран като скрито разпределение в полза на свързаното лице.

Заеми към собственици без пазарна лихва

Дори при писмен договор, ако лихвата е нулева или значително под пазарните нива за периода, пропуснатата полза за дружеството може да бъде третирана като скрито разпределение.

Авансов дивидент без документална обосновка

Разпределянето на текуща печалба преди края на годината изисква стриктна документация и изчислен финансов резултат. Без тях сумите рискуват да бъдат третирани не като дивидент, а като скрито разпределение.

Ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК и доказателствената тежест

При съмнения за скрито разпределение органите по приходите често преминават към ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Тогава данъчната основа може да се определи по косвен път, а според чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. На практика тежестта на доказване се прехвърля върху дружеството.

Тази презумпция обаче не е безусловна. За да се ползва от нея, администрацията трябва първо да докаже, че е налице поне едно от основанията по чл. 122, ал. 1 – например липса на счетоводство, укрити приходи или неистински документи. Ако основанието не е доказано, презумпцията отпада, а това често е най-слабото място в ревизионния акт и основна линия на защита в съда.

Финансовите последици

Установеното скрито разпределение задейства три отделни задължения:

• Корпоративен данък: сумата не се признава за разход за данъчни цели (чл. 26, т. 11 от ЗКПО), увеличава финансовия резултат и върху нея се дължи корпоративен данък от 10%.
• Данък върху дивидентите: скритото разпределение се третира като дивидент и дружеството дължи данък от 5% при източника.
• Имуществена санкция: по чл. 267, ал. 1 от ЗКПО – 20% от сумата на скритото разпределение. Санкцията не се налага, ако дружеството само е декларирало скритото разпределение в Част VII на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за годината, в която е извършено (чл. 267, ал. 2). По време на ревизия тази възможност обикновено вече е пропусната.

Пример: при установено скрито разпределение от 100 000 €:

Задължение	Основание	Ставка	Сума
Корпоративен данък	чл. 26, т. 11 от ЗКПО	10%	10 000 €
Данък върху дивидентите	ЗКПО / ЗДДФЛ	5%	5 000 €
Имуществена санкция	чл. 267, ал. 1 от ЗКПО	20%	20 000 €
Общо		35%	35 000 €

Към тези суми се добавят лихви за забава за целия период до плащането.

Лична отговорност на управителя (чл. 19, ал. 2 от ДОПК)

Последиците не винаги остават само за дружеството. Според чл. 19, ал. 2 от ДОПК управител, който недобросъвестно е извършил плащания, представляващи скрито разпределение на печалбата, отговаря лично за неплатените данъци, ако вследствие на това имуществото на дружеството е намаляло и то не може да ги плати. Тогава изпълнението може да бъде насочено към личното му имущество – сметки, имоти, автомобили.

С Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. по тълк. дело № 7/2019 г. Върховният административен съд прие, че тази отговорност обхваща не само главницата, но и лихвите. Затова защитата на управителя трябва да започне още в ревизионното производство.

Сроковете, които не бива да се пропускат

• 14 дни от връчването на ревизионния доклад – за писмено възражение и нови доказателства (чл. 117, ал. 5 от ДОПК).
• 14 дни от връчването на ревизионния акт – за жалба пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (чл. 152, ал. 1 от ДОПК).

Ревизионният акт не може да се обжалва пред съда в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ако срокът бъде пропуснат, актът влиза в сила и задълженията се събират принудително – включително чрез запори на банковите сметки. Подробно за обжалването вижте Как да обжалваме ревизионен акт от НАП.

Запори, спиране на изпълнението и давност

Обжалването на ревизионния акт по правило не спира изпълнението му (чл. 153, ал. 1 от ДОПК). Спиране може да се поиска при условията на чл. 153 от ДОПК, като се предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите – например паричен депозит, държавни ценни книжа или банкова гаранция. Това позволява бизнесът да продължи да работи, докато тече спорът.

При стари задължения е важно да се провери давността. Публичните вземания се погасяват с 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е трябвало да се платят (чл. 171, ал. 1 от ДОПК). Тази давност спира и се прекъсва при определени действия на администрацията, но с изтичането на 10-годишен срок от същата начална дата вземанията се погасяват независимо от спирането и прекъсването (чл. 171, ал. 2 от ДОПК). Повече за защитата при принудително събиране – в статията Обжалване на принудително изпълнение от НАП.

Как да се защитите: практически стъпки

1. Превенция. Поддържайте реална каса, документирайте всеки разход с връзка към дейността, сключвайте заемите със свързани лица при пазарна лихва и обосновавайте всяко разпределение на печалба.
2. Самопроверка. Ако знаете за суми, които може да се третират като скрито разпределение, обмислете декларирането им в годишната декларация – това е единственият начин да избегнете 20% санкция.
3. Внимание при проверка. Не изпращайте справки и обяснения и не подписвайте описи, без да е ясно как ще бъдат използвани. При покана по чл. 103 от ДОПК преценете дали корекцията не е по-изгодна от спор.
4. Възражение срещу ревизионния доклад. Оспорете конкретно: свързаността на лицата, пазарната лихва, реалността на разходите и основанията за особения ред по чл. 122.
5. Обжалване и съдебна експертиза. В съда спорът се решава до голяма степен чрез съдебно-счетоводна експертиза – въпросите към вещото лице трябва да са формулирани така, че да проверят реално констатациите на ревизорите.
6. Защита на сметките. Ако има риск от запори, поискайте навреме спиране на изпълнението с обезпечение.

Чести грешки

• Отчитане на „касова наличност“, която реално не съществува, години наред.
• Плащане на лични разходи от фирмената сметка без документи и без решение на собственика.
• Безлихвени заеми към собственика без срок и без погасителен план.
• Импровизирани отговори на искания от НАП без счетоводна и правна преценка.
• Пропуснати 14-дневни срокове за възражение и жалба.

Примерна ситуация

Дружество с един собственик отчита в продължение на няколко години значителна касова наличност. При проверка органите по приходите извършват внезапна инвентаризация и установяват, че парите ги няма, а разходни документи липсват. Следва покана по чл. 103 от ДОПК, а след като дружеството не реагира – ревизия, в която сумата се третира като скрито разпределение: допълнителен корпоративен данък, данък върху дивидентите и санкция от 20%. Ако управителят е разпореждал недобросъвестно с парите и дружеството не може да плати, рискът се пренася и върху личното му имущество.

Ако същата ситуация се анализира още при поканата, често може да се изясни кои суми имат реално бизнес предназначение и да се подготви документална защита, преди спорът да стигне до ревизионен акт.

Често задавани въпроси

Какво е скрито разпределение на печалбата?

Това са суми или облаги, които дружеството предоставя на собствениците си или на свързани лица, без да са свързани с дейността му или над пазарните нива (§ 1, т. 5 от ДР на ЗКПО). Типични примери са липсваща касова наличност, лични разходи, платени от фирмата, и безлихвени заеми към собственика.

Може ли да се избегне санкцията от 20%?

Да – ако дружеството само декларира скритото разпределение в Част VII на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за годината, в която е извършено (чл. 267, ал. 2 от ЗКПО). След като ревизията вече е започнала, тази възможност обикновено е пропусната и защитата е насочена към оспорване на констатациите.

Спира ли обжалването запорите?

Не автоматично. Жалбата срещу ревизионния акт не спира изпълнението (чл. 153, ал. 1 от ДОПК). Спиране може да се поиска срещу обезпечение в размер на главницата и лихвите.

Може ли НАП да насочи изпълнението към личното ми имущество?

Да, при условията на чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ако като управител недобросъвестно сте извършили плащания, представляващи скрито разпределение, и дружеството не може да плати данъците си. Според Тълкувателно решение № 5/2021 г. на ВАС отговорността обхваща и лихвите.

Какви са сроковете за защита?

14 дни от връчването на ревизионния доклад за възражение и 14 дни от връчването на ревизионния акт за жалба пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“.

Как можем да помогнем

Ако сте получили искане за документи, покана по чл. 103 от ДОПК или ревизионен доклад, можем да поемем защитата заедно с вас – вижте данъчна защита и представителство пред НАП и обжалване на ревизионен акт. Цените са на страницата Цени – например изготвяне на отговор на писмо или разширена проверка от НАП е от 400 €. Свържете се с нас на 087 757 0000 или през страницата за контакти. Свързано четиво: Ревизионен доклад и ревизионен акт – разлики.

Източници

• Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) – чл. 19, 51, 103, 110, 114, 117, 122, 124, 152, 153, 171
• Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – чл. 26, т. 11, чл. 92, чл. 267, § 1, т. 5 от ДР
• Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
• Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. по тълк. дело № 7/2019 г. на Върховния административен съд
• Проверено от Balance.bg към 01.11.2026 г..

Статията е с информационна цел и не замества индивидуална консултация.