Облигации – данъчно облагане
Съдържание:
И преди сме писали много по темата за данъчното облагане на доходи от финансови инструменти. Обикновено обаче акцентът е върху борсово търгувани такива – акции, ETF-и, деривативни инструменти. Темата на този материал ще бъде фокусирана върху друг тип инструменти – облигациите. Същите обичайно са предмет на OTC (over-the-counter) сделки, при които механизмът на купуване, респективно на продажба/обратно изкупуване е различен.
Какво са облигациите?
Това, което най-често човек може да прочете в Google е, че облигациите са дългови ценни книги. С просто думи това означава, че купуването на облигация формира отношения, сходни с тези на заем. Облигациите се издават от определено лице – емитент. Най-често то е държава или компания. Може да бъде и община, но това по-скоро е изключение. От държавните облигации най-популярни са американските treasury bonds (T-bonds). Облигациите, които се издават от компании, се наричат корпоративни.
Облигацията има следните характеристики:
- Лихва или купон – инструментът, който дава периодича доходност;
- Падеж – дата, на която облигацията трябва да бъде платена от емитента (заемът да бъде върнат)
- Номинална стойност – стойността, която притежателят на облигацията има право да получи на падежа;
- Емисионна стойност – цената, на която облигацията се продава;
- Отстъпка – разликата между номинална и емисионна стойност.
Видове доходи от облигации
При облигациите има два вида доходи:
- Лихва или купонно плащане
- Доход от продажба на актив (capital gains)
Лихвата е ясна – периодично плащане в определен процент от номиналната стойност на облигацията. Доходът от продажба пък се реализира, ако:
- Облигацията бъде продадена преди падежа на по-висока цена от придобивната;
- Облигацията е купена с отстъпка и на падежа или по-рано емитентът изплати задължението си по същата.
Последният вид доход се нарича “доход от отстъпка” и има значение за данъчни цели.
Видове облигации за данъчни цели
Това, което е важно за облигациите от гледна точка на националното ни данъчно право, е емитента. Дори по-конкретно, това, кеото е от значение е, по законодателството на коя държава са емитирани (издадени облигациите).
Различно е третирането на доходите от облигации, които са издадени съгласно законодателството на държава членка на ЕС или такава на Европейското икономическо пространство. Казано накратко, доходите от облигации, издадени от емитенти в европейски държави, не се облагат в България. Дяволът обаче е в детайлите. Повече за тях по-долу.
Облагане на лихвите от облигации
Лихвите или купонните плащания от облигации са доходи, които се облагат с 10% данък по реда на ЗДДФЛ. Съгласно предвиденото изключение в чл.13, ал. 1, т. 9 обаче необлагаеми са доходите от лихви от облигации, издадени от държави-членки на ЕС или ЕИП, както и от компании, които издават облигации по законодателството на някоя от тези държави.
Това означава, че в България не се дължи данък върху лихвите от такива облигации. Такъв данък обаче може да се дължи при източника (withholding tax). Повече за това по-долу.
Облагане на доходи от изкупуване на облигации
Доходите от изкупуване на облигации (capital gains) могат да бъдат реализирани по два начина:
- Чрез погасяване на облигацията от емитента на падежа или преди него, когато облигацията има отстъпка.
- При продажба на облигацията на трето лице с печалба.
ЗДДФЛ казва, че доходите от отстъпки на облигации, също са необлагаеми, когато облигациите са издадени съгласно законодателството на държава-членка на ЕС или на ЕИП. Според нас това обхваща само първата хипотеза на доходи, т.е. когато плащането се прави от емитента на облигациите. Когато инструментът бъде продаден на трето лице в рамките на OTC сделка, доходът би бил облагаем.
Доходи от отстъпки от облигации от трети държави се облагат с данък от 10%.
Данък при източника
Доходите от облигации са особен вид доход, защото най-често те имат международен характер. Това означава, че за данъчни цели емитентът е установен в държава, различна от тази на инвеститора/притежателя на облигацията. В подобна ситуация данък се дължи и в двете държави съгласно националното им законодателство. За да се избегне двойното данъчно облагане, държавите сключват специални спогодби, за които сме писали много.
Спогодбите най-често слагат предел на данъка, който може да бъде удържан от емитента на акцията от инвеститор, който е местно лице на България. Удържаният данък в чужбина се приспада от дължимия в България. Това се нарича данъчен кредит.
Обект на облагане с данък при източника най-често е лихвата, но може да бъде и доходът от отстъпка, ако законодателството на съответната държава предвижда това.