Осигуряване на СОЛ през 2026 г.: Новите прагове и правила

С официалното приемане на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г., цялостната макроикономическа, данъчна и осигурителна рамка в страната претърпя фундаментална трансформация. Всички ставки, прагове и задължения към държавния бюджет вече се изчисляват, декларират и заплащат единствено и само в евро. В този нов контекст, статутът на всяко самоосигуряващо се лице придобива още по-голяма административна и финансова специфика.

Съгласно определеното в закона и утвърдената практика на Националната агенция за приходите (НАП), самоосигуряващи се лица са тези субекти, които са длъжни да внасят осигуровки изцяло за своя сметка, без участието на работодател. Класически примери за такива лица исторически са били занаятчиите и земеделските производители. В днешната дигитална икономика обаче, това са преимуществено управители на фирми, лица, упражняващи свободна професия (адвокати, архитекти, консултанти), както и freelancer-и, които развиват своята независима стопанска дейност, без да са предприели стъпката да регистрират свое търговско дружество (например ЕООД).

Този експертен доклад анализира изчерпателно темата за дължимите осигуровки на самоосигуряващо се лице през 2026 г., отразявайки двуетапните промени в държавния бюджет, новите прагове на осигурителния доход и сложните процедури по годишно изравняване на осигуровки.

Как се определят дължимите осигуровки за самоосигуряващо се лице?

Философията на осигурителната система в България изисква самоосигуряващите се лица да носят пълната отговорност за своето пенсионно и здравно бъдеще. Те са длъжни да внасят осигуровки на база на придобития доход от стопанска дейност и в зависимост от това какво осигуряване са избрали за себе си в началото на своята дейност.

Това означава, че формирането на месечното и годишното задължение зависи от два основни фактора:

1. Какво осигуряване е избрано: За кои точно социални рискове лицето желае (или е задължено) да бъде осигурено.
2. Какъв е реализираният доход: Какъв е фактическият размер на брутните постъпления, върху които се дължат осигуровки, след приспадане на съответните нормативно признати разходи.

Освен тези два фактора, изключително значение имат нормативно установеният процентен размер на дължимите осигурителни вноски, както и законовите граници за минимален и максимален осигурителен доход, които държавата актуализира ежегодно. През 2026 г. тази актуализация е особено специфична, тъй като се осъществява в две стъпки поради приемането на новия Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО).

Избор на осигуряване и социални рискове

Кодексът за социално осигуряване (КСО) позволява на всяко самоосигуряващо се лице само да избере рисковете, за които се осигурява. На практика законодателят предоставя две възможни хипотези, които определят както размера на вноската, така и обхвата на бъдещите социални права:

1. Осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (Базов пакет).
2. Осигуряване за всички социални рискове без трудова злополука и безработица (Разширен пакет).

Разликата в двата вида осигуряване се състои в това, че вторият (разширеният) пакет включва фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ) като допълнителен осигурен риск. Това означава по-високи осигуровки на месечна база (с точно 3,5% допълнителна тежест върху избрания осигурителен доход), но е единственият легален механизъм, който позволява получаване на обезщетение при временна неработоспособност (болест) и майчинство или бащинство.

Важен вторичен извод, който често убягва на стартиращите предприемачи, е, че самоосигуряващите се лица при никакви обстоятелства не се осигуряват за рисковете „безработица“ и „трудова злополука“. Това е основен структурен проблем при желание за получаване на обезщетение от Бюрото по труда след прекратяване на стопанската дейност – такова обезщетение просто не се полага, независимо от годините, през които лицето е внасяло социални вноски като свободна професия.

Изборът на вида осигуряване се извършва в самото начало, при регистрацията на лицето в регистър БУЛСТАТ и последващата регистрация в приходната агенция. Тя се прави с така наречената Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (популярна като декларация ОКд5). Тази декларация се подава в НАП в строг 7-дневен срок от фактическото започване на стопанската дейност. В нея изрично се посочва типът осигуряване, който лицето избира. Пропускането на този 7-днвен срок води до автоматично разпределяне на лицето към базовия пакет (без право на болнични и майчинство) за цялата текуща година.

Промяна на избора за осигуряване

Изборът на осигуряване не е завинаги, но може да бъде променен единствено в много тесен времеви прозорец в началото на всяка календарна година – от 1 до 31 януари. Това се осъществява с подаването на нова декларация ОКд5. Обикновено причината за смяна на осигурителния пакет е планиране на бременност (желанието лицето да се осигурява за майчинство) или предстояща необходимост от ползване на продължителни болнични заради планирани медицински интервенции. Изключително важно е да се знае, че след изтичането на 31 януари, тази промяна вече не може да се извърши до следващата година, независимо от настъпилите обстоятелства.

Тънкостите около правилното структуриране на осигурителния профил изискват задълбочено познаване на нормативната уредба. Като утвърдена правно-счетоводна кантора, Balance.bg предоставя стратегически консултации на своите клиенти, за да гарантира, че избраният пакет отговаря оптимално на техните житейски и бизнес планове, предпазвайки ги от загуба на социални права.

Осигурителен доход на самоосигуряващо се лице през 2026 г.

Доходът, върху който се определят и изчисляват авансовите осигуровки, се декларира от всяко самоосигуряващо се лице чрез Декларация образец 1. Тази декларация съдържа персонални данни за осигуреното лице и се подава в НАП за всеки изминал месец в срок до 25-о число на следващия календарен месец. В нея се посочва избраният от лицето авансов осигурителен доход през съответния период.

Съществува и едно важно административно облекчение: възможно е декларацията да бъде подадена и веднъж за цялата година – в срок до 25 февруари на съответната година, като се попълват данните за месец януари (с код 22). Тази опция обаче е достъпна само и единствено за самоосигуряващи се лица, които са избрали да се осигуряват само за фонд „Пенсии“ (базовия пакет без болнични). По този начин лицето декларира константен осигурителен доход през цялата година, именно за да не подава ежемесечни декларации и да спести време и счетоводни такси.

Осигурителният доход представлява доходът, генериран изрично от дейността като самоосигуряващо се лице. Ако лицето получава други доходи от различни източници, те се третират отделно и не се включват директно в авансовия осигурителен доход за стопанската дейност. Примери за такива външни доходи са възнаграждения по активен трудов договор, доходи от наем на недвижим имот, авторски права, продажба на криптовалути или дивиденти от притежавани акции.

Динамика на минималния и максималния осигурителен доход в Евро

Напълно възможно е едно самоосигуряващо се лице да не реализира приходи от дейността си в даден месец или пък те да са твърде малки. Във връзка с това и за да се гарантира устойчивостта на солидарната пенсионна система, държавата установява задължителен минимален осигурителен доход.

Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. въвежда специфичен двуетапен календар за осигурителните прагове, което е директно следствие от преходния период след въвеждането на еврото и политическите решения за фискална консолидация.

Период през 2026 г.	Минимална работна заплата (МРЗ)	Минимален осигурителен доход за СОЛ	Максимален осигурителен доход
01.01.2026 – 31.07.2026	620,20 евро	550,66 евро	2 111,64 евро
01.08.2026 – 31.12.2026	620,20 евро	620,20 евро	2 300,00 евро

Таблица 1: Динамика на осигурителните прагове в евро за 2026 г.

През първите седем месеца на 2026 г. (от януари до юли включително), минималният осигурителен доход за независимите професии остава замразен на нивата от предходната година, превалутирани в евро – 550,66 евро. Дори декларираният реален доход да е 0 евро, задължителните осигуровки се изчисляват и дължат върху този минимум.

От 1 август 2026 г. влиза в сила втората фаза на бюджета, при която минималният праг се изравнява с минималната работна заплата и достига 620,20 евро. Успоредно с това, максималният осигурителен доход (таванът, върху който се начисляват вноски) се повишава от 2 111,64 евро на 2 300,00 евро месечно. Надхвърлянето на тази сума означава, че върху горницата не се дължат социални и здравни вноски, а само плосък подоходен данък.

Тази двуетапност създава сериозни счетоводни предизвикателства. Възможно е едно самоосигуряващо се лице да има осигурителен доход от повече от един източник (например, ако работи на трудов договор паралелно със свободния си бизнес). В такъв случай, осигурителният доход за съответния месец е общата сума на приходите от трудовия договор и от стопанската дейност, като първо се удържат вноските от заплатата, а самоосигуряването покрива разликата до максималния праг. Ако трудовото възнаграждение е равно или по-високо от 2 300 евро (след август 2026 г.), лицето е напълно освободено от авансови осигуровки като свободна професия.

Годишно изравняване на осигуровки и Декларация образец 6

Авансовото ежемесечно плащане на вноските е само първата фаза от осигурителния цикъл. Истинската финансова картина за годината се формира при процедурата по годишно изравняване на осигуровки.

Всички самоосигуряващи се лица са задължени да подават годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. Срокът за нейното подаване е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В нея се декларират всички реално реализирани през годината доходи от стопанска дейност.

Към ГДД се попълват специални приложения – Справка за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 за ДОО и Таблица 2 за здравно осигуряване). Ако действителните доходи, реализирани през годината, надхвърлят сумите, декларирани на месечна база (върху които са плащани авансовите осигуровки), се получава положителна разлика. Върху тази разлика се налага доплащане на вноски до 30 април.

Най-често на практика се случва следното: за да спести текущи разходи и да поддържа висока ликвидност, самоосигуряващото се лице декларира минимален осигурителен доход (напр. 550,66 евро) през цялата година. В рамките на годината обаче, лицето сключва граждански договори и издава фактури за консултантски услуги на много по-голяма стойност. Когато тези доходи се калкулират в годишната данъчна декларация, се формира голям остатък, който изисква еднократно доплащане на значителна сума за осигуровки към държавата.

За да се финализира процесът, освен данъчната декларация, лицата трябва да подадат и Декларация образец 6 до 30 април. Докато Декларация образец 1 се подава ежемесечно и създава пенсионното досие на лицето в НОИ, то Декларация образец 6 се подава веднъж годишно и формира самото парично задължение по партидата на лицето в НАП.

Процесът по изравняване крие подводни камъни. Всяка неточност между подадените данни в Декларация образец 1, Декларация образец 6 и ГДД води до автоматични ревизии и блокиране на възможността за издаване на удостоверение за липса на задължения. Екипът на правно-счетоводна кантора Balance.bg притежава дългогодишен опит в прецизното синхронизиране на тези декларации, гарантирайки, че клиентите няма да търпят административни санкции заради технически пропуски.

Нормативно признати разходи (НПР) и изчисляване на данъка

Важна стъпка преди изчисляването на окончателните осигуровки и подоходния данък е определянето на данъчната основа. За разлика от капиталовите дружества (ЕООД), които приспадат документално доказани разходи (фактури за наем, техника, консумативи), свободната професия и freelancer-ите ползват фиксиран процент – т.нар. нормативно признати разходи (НПР). Те се приспадат директно от брутния приход, без да е необходимо представянето на разходооправдателни документи.

За 2026 г. Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) категоризира тези разходи в три основни групи:

• 25% НПР: Приложими за класическа свободна професия (ИТ консултанти, счетоводители, архитекти, инженери) и доходи от извънтрудови правоотношения (граждански договори).
• 40% НПР: Приложими за доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, както и за възнаграждения на адвокати.
• 60% НПР: Приложими ексклузивно за регистрирани земеделски производители на непреработена растителна и животинска продукция.

След като от брутния годишен доход се извадят съответните нормативно признати разходи, се получава сумата, която подлежи на облагане. От нея се изваждат всички внесени през годината и подлежащи на доплащане осигуровки. Едва върху остатъка се дължи годишен данък общ доход (ДОД).

За всички самоосигуряващи се лица (извън едноличните търговци), данъкът е плосък и е в размер на 10%. За Едноличните търговци (ЕТ) обаче, ставката на данъка е 15% върху формираната печалба, което прави тази правна форма все по-непривлекателна.

Какъв е размерът на дължимите осигуровки за самоосигуряващо се лице през 2026 г.?

На този въпрос вече може да се даде съвсем точен отговор, базиран на актуализираните параметри след въвеждането на еврото. Размерите на вноските като процентно съотношение остават стабилни, но абсолютната им стойност в евро се променя в зависимост от динамиката на минималния осигурителен доход.

За самоосигуряващите се лица, родени след 31 декември 1959 г., разпределението на тежестта за 2026 г. е както следва:

Вид осигурителен фонд	Процент (Без болнични)	Процент (С право на болнични)
Фонд „Пенсии“ (ДОО)	14,80%	14,80%
Универсален пенсионен фонд (ДЗПО)	5,00%	5,00%
Здравно осигуряване (ЗО)	8,00%	8,00%
Фонд „Общо заболяване и майчинство“	–	3,50%
ОБЩО ДЪЛЖИМИ ОСИГУРОВКИ:	27,80%	31,30%

Таблица 2: Процентно разпределение на осигурителните вноски за СОЛ (родени след 1959 г.).

За лицата, родени преди 1 януари 1960 г. (които не подлежат на осигуряване в капиталовия стълб на ДЗПО), цялата пенсионна вноска от 19,80% отива директно във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Общата тежест за тях остава същата – 27,80% или 31,30%.

Практически пример: Калкулация на месечна и годишна тежест в Евро

За да илюстрираме дълбочината на финансовата тежест, нека разгледаме ИТ специалист на свободна професия, роден след 1959 г., който се осигурява на базовия пакет (27,8%) и реализира брутен приход от 3 000,00 евро всеки месец през 2026 г.

Стъпка 1: Авансови месечни вноски (Януари – Юли) През първите 7 месеца лицето внася авансово върху минимума от 550,66 евро.

• Месечна тежест: 550,66 * 27,8% = 153,08 евро

Стъпка 2: Авансови месечни вноски (Август – Декември) През последните 5 месеца лицето внася авансово върху новия минимум от 620,20 евро.

• Месечна тежест: 620,20 * 27,8% = 172,42 евро

Стъпка 3: Годишно изравняване на осигуровки (до 30 април следващата година) Брутният годишен доход е 36 000,00 евро (12 х 3000). Лицето ползва 25% нормативно признати разходи (9 000 евро). Облагаемият годишен доход (преди осигуровки) е 27 000,00 евро, което прави по 2 250,00 евро на месец.

Тъй като реалният месечен доход от 2 250,00 евро надвишава авансовия минимум, но е ограничен от максималния осигурителен доход (2 111,64 евро до юли и 2 300,00 евро след август), лицето ще трябва да доплати осигурителни вноски върху разликата между максималния таван и реално внесените авансови суми. За човек със стабилни високи доходи това означава еднократно доплащане от хиляди евро през април, което изисква стриктно финансово планиране.

Този процес на изравняване е изключително чувствителен към математически грешки. Пропуск при изчисляването води до натрупване на сериозни лихви. От 1 януари 2026 г. наказателната лихва за просрочени публични задължения към НАП се изчислява на база основния лихвен процент на Европейската централна банка (ЕЦБ) плюс 8 процентни пункта.

Точно поради тази комплексност, правно-счетоводна кантора Balance.bg поема цялостната отговорност за изчисляването, подаването и защитата на годишните декларации на своите клиенти. Интегрираният подход между счетоводители и юристи гарантира, че всеки цент е отчетен съобразно най-актуалните изисквания на Закона за въвеждане на еврото и ЗДДФЛ.

Алтернативи: Свободна професия или ЕООД?

Един от най-честите въпроси, които предприемачите задават, е дали да оперират като самоосигуряващо се лице или да регистрират ЕООД. Отговорът зависи изцяло от прогнозирания оборот.

При режим на свободна професия, всички реализирани средства могат да се ползват веднага от физическото лице, а администрацията (подаване на Декларация образец 1 и годишна ГДД) е сравнително по-лека. Недостатъкът е огромната осигурителна тежест при високи доходи (изравняване до тавана от 2 300 евро).

При ЕООД, управителят също се осигурява, но печалбата на дружеството се облага с 10% корпоративен данък, след което се разпределя дивидент, облагаем с допълнителни 5% (или 10% според някои от проектите за фискална консолидация през 2026 г.). Тежестта върху дивидента не включва социални осигуровки. При приходи над 25 000 – 30 000 евро годишно, структурата на ЕООД често се оказва математически по-изгодна от гледна точка на ефективната данъчна ставка, въпреки по-високите разходи за корпоративно счетоводство.

Заключение

Системата за осигуровки на самоосигуряващо се лице в България е изградена върху принципите на личната отговорност и стриктната отчетност. Преминаването към еврото през 2026 г. и двуетапната актуализация на осигурителните прагове правят средата по-предизвикателна за свободните професии и малкия бизнес. От правилния първоначален избор на осигурителен пакет, през безупречното ежемесечно подаване на Декларация образец 1, до финалното годишно изравняване на осигуровки и подаване на Декларация образец 6 – всяка стъпка има преки финансови и правни последствия.

Не оставяйте финансовата си сигурност на случайността. Делегирането на тези сложни процеси на утвърдени професионалисти е инвестиция, която се изплаща многократно чрез спестени нерви, време и предотвратени санкции.

Ако желаете да оптимизирате данъчната си тежест или се нуждаете от съдействие при регистрация и изравняване на доходите, свържете се с експертите на Balance.bg.